„Събуди се, гений!“ — още с първото изречение в новия си роман Стивън Кинг ни стиска в хватката си и не ни пуска до самия край. Геният е Джон Ротстийн (авторът, създал трилогията с култовия герой Джими Голд), който от десетилетия не е публикувал нова книга и живее като отшелник. А грубото подмятане е отправено от Морис Белами, младеж, обсебен от Джими Голд. Морис кипи от гняв — не стига че любимият му писател е престанал да твори, ами преди това е превърнал бунтаря Джими Голд в конформист, който загърбва идеалите си в името на кариера в рекламата и на еснафското благополучие. Ротстийн трябва да си плати. С живота си! Морис го застрелва и взема парите от скрития в дрешника сейф. Само че истинското съкровище не са хилядите долари, а тетрадки, изписани на ръка от Ротстийн, и съдържащи най-малко още един роман за Джими Голд. Морис заравя плячката си, предвкусвайки как скоро ще чете продължението на трилогията за Беглецът, но — каква ирония на съдбата! — е арестуван и изпратен в затвора за друго престъпление. След дълги години момче на име Питър Саубърс случайно се натъква на заровения сандък със съкровището и сега Бил Ходжис, Холи Гибни и Джером Робинсън — незабравимото трио от „Мистър Мерцедес“ — трябва да защитят Пит и семейството му от коварния, жадуващ за отмъщение Морис, излязъл на свобода след трийсет и пет години зад решетките. За първи път след „Мизъри“ Стивън Кинг се връща към темата за тънката граница между пристрастеността към измислен герой и фанатизма. „Търси се — който го намери, за него си е“ е грабващ трилър, но и размисъл за начина, по който литературата формира живота ни — за добро или за зло, — ала винаги необратимо