Никос Казандзакис не е просто писател. Той е явление не само в гръцката, но и в световната литература. Със своите идеи, с изумителната си проницателност, с патоса на своето слово, съчетан така умело с простотата на израза, той се откроява рязко от събратята си по перо. Рядко в областта на литературата можем да срещнем толкова силно изразена индивидуалност — плод на една чувствителност, на един вечно търсещ дух, на един отчаян стремеж към недостижимото. На пръв поглед Казандзакис е лесноразбираем. Той борави с най-обикновените неща на този свят — хляба, водата, любовта, омразата, смъртта. По този начин той онагледява идеите си, мислите си, за да ги направи по-достъпни за обикновения човек, за този, който има най-много право на радостите й. Но комуто, уви, се пада и най-големият дял от скърбите й. С тези всекидневни, така добре познати величини Казандзакис измерва и поставя на преоценка стойностите, за да стигне до една истинска нравствена революция