Франсоаз Саган (1935–2004), една от иконите на съвременната литература, прави невероятен бум с първата си творба, „Добър ден, тъга“, която мигновено взривява книжния пазар. Причината е не само в качеството на романа, трепетен и четивен, лек и същевременно дълбок, но и в това, че авторката е едва осемнайсетгодишна — а преплетените любовни истории на нейните герои са описани с неприсъща за подобна възраст зрелост, трезвост и дори с нежен цинизъм. Франсоа Мориак нарича младата писателка „чаровно малко чудовище“, романът е преведен на десетки езици и се превръща в мегаселър по цял свят. Дори в САЩ, където интересът традиционно се ограничава най-вече до англоезичната литература, само за две години са продадени милион и сто хиляди екземпляра. Следват „Обичате ли Брамс?“, „След месец, след година“, „Дивните облаци“, „Усмивка почти“ и още множество романи и сборници с разкази, белязани от неизменен успех, и в които Франсоаз Саган все така обаятелно пресъздава картината на безделно-сладкия и бляскав парижки живот, където любови изгряват и изтляват, а героите умеят да обичат, но умеят и да загърбват с усмивка изразходваните чувства. Горещо лято, красива вила на Лазурния бряг, лукс и безделие. Привлекателен вдовец в зряла възраст и седемнайсетгодишната му дъщеря прекарват почивката си заедно, несмущавани от предразсъдъци, еднакво лекомислени и отдадени на удоволствията. До деня, в който се появява Ан — и драмата навлиза в живота им. Искри и притаеност, сетивност на зверче и издържана, стройна интрига… Героите на Франсоаз Саган съчетават овладяност в духа на френския рационализъм с младежката и невинна страст към блясъка и стихийността. Любовта е като болест, като интоксикация. Мисля, че хората могат да бъдат щастливи заедно известно време, но никога — цял живот