Изгнаникът Сет Макгрегър е от Ший — „Народът на вълшебните хълмове“, народ от лечители и ковачи, магьосници и бойци, народ в който мъже и жени са равни по сила и умения с оръжието. Ший живеят с векове, и затова са изградили странна и сложна йерархична система на взаимна зависимост и дълг, която поддържа единството им. Но Ший не се радват на изумителен, обширен свят — техният свят е свит и ограничен, ограден с Воала — здравата ципа, която ги предпазва от опасния и тайнствен свят на презрените твари отвъд, от света на простосмъртните хора. А може би самото наличие на човешката раса — на простосмъртните, с техния кратък живот, с техния сляп ум, лишен от менталния говор, от вътрешна свързаност и проницание в бъдното, налага границите и на света, в който се борят за съдбата си Ший? Може би именно човеците, с техните амбиции и боричкане, са причината светът на смъртните да нараства, а светът на Ший да отстъпва, неподготвен за контакта и съжителството с онези отвън? Никой не знае какъв е планът на Кейт Никнивън, кралица на Ший, но се знае, че тя е решила да разкъса Воала… И заради това сега, в последната декада на 16-ти век, в този прокълнат ден, в проклетия човешки свят, Сет Макгрегър лежи скрит зад каменния процеп, стиска студения арбалет и се опитва да спре сълзите в очите си, за да вижда ясно целта — Сет трябва да убие собствения си брат, любимия, обожаван и мразен по-голям брат Конал. И онази човешка нещастница с него. Преди да ги хвърлят на кладата. Ловът на вещици е започнал. Кладата лумва. И Сет няма право на погрешен изстрел…