Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата. „Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд. Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си. Стъпките спряха зад него. Настъпи тишина. Ледена ръка докосна рамото му. Глас...