— ИМАМ НУЖДА ОТ ТЕБ! — НАСТОЯВАШЕ КЕРИ. — Мисията ти е равносилна на самоубийство. — Известно ми е. Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва. Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение. — Да вървим! — рече Линк