Стивън Кинг отново е на върха! Падате ли си по истории за пътуване във времето? Прочетете „22 ноември 1963“. Авторът ви я поднася, както само той умее. Искате да знаете каква е била Америка през петдесетте и шейсетте години на миналия век, Америка на суинга, на Елвис Пресли и на рокендрола? Прочетете „22 ноември 1963“. Искате ли трогателна любовна история, която ще разчувства дори хората с най-закоравели сърца? Прочетете „22 ноември 1963“. Действието в романа се развива и в наши дни, и в миналото. Главният герой Джейк Епинг е гимназиален учител в Лисбон Фолс и наскоро се е развел. Две събития внезапно го изваждат от релсите на монотонното му ежедневие. Първото е съчинението на курсист на тема „Денят, който промени живота ми“. Второто — изненадващото признание на Ал Темпълтън, собственик на закусвалня, който съобщава на Джейк, че много скоро ще умре от рак на белите дробове, затова ще му довери голяма тайна: в склада на заведението има врата към миналото. Ал е кроял планове да предотврати убийството на Кенеди, като ликвидира Лий Осуалд. Тъй като е на прага на смъртта, той убеждава Джейк да осъществи замисъла му. Джейк няколко пъти пътува в миналото, докато при поредното си завръщане в 2011 узнава, че Ал се е самоубил. Времето му изтича — налага се да действа незабавно, преди закусвалнята да бъде разрушена, иначе няма да изпълни обещанието си да спаси Кенеди. Разбира се, и този път Кинг не изневерява на навика си да пуска „въдици“ на верните си читатели, като често споменава герои, улици или населени места от предишни свои романи. Браво, Стиви! И този път улучи право в десетката!

Пиша за малки градчета навярно защото и аз самият съм израснал в малко градче, и почти всичките ми истории за малки градчета — като Джирусълъмс Лот, Касъл Рок или Дери — дължат много на Марк Твен („Човекът, който поквари Хадлибърг“) и Натаниел Хоторн („Младият стопанин Браун“). Никъде другаде в Америка обаче няма тъй тясно обвързани и сплотени общества като тези от крайбрежните островчета на щата Мейн. Хората там са свързани помежду си от традиции, ситуации, общи интереси, религиозни обичаи и работа — винаги тежка и понякога опасна. Но дали сплотяването всеки път води до всеобщото благо? Дали идеята за „обединената общност“ винаги сгрява сърцата… или се случва и да вледени кръвта? „Бурята на века“ нагледно демонстрира и извежда на преден план една от най-силните страни на Кинг като разказвач — драматургичното му майсторство. Талантът му блести най-силно в пресъздаването на човешките взаимоотношения в сравнително затворени общности, където Краля подлага на безжалостна дисекция междуличностните отношения и добавя уникално социалнопсихологическо измерение към жанра на свръхестествения ужас. За първи и единствен път в забележителната си кариера Стивън Кинг ни представя история, създадена специално за телевизията. Но както самият Майстор споделя: „БУРЯТА НА ВЕКА не е нито тв драма, нито минисериал. Това е истински, пълнокръвен роман, реализиран в малко по-различна форма“. Добре дошъл на остров Литъл Тол, верни читателю. Бил си тук и преди. Помниш Долорес Клейборн… и какво се случи по време на онова слънчево затъмнение, нали? Сега обаче ме е лято, а зима… а зимите на острова не са като на континента. Тук яростта на стихиите е невъобразима, а ветровете са ураганни. Задава се страшна буря — синоптиците я наричат бурята на века, — която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който дебнат ужасяващи тайни… Снегът обаче ще се окаже най-малкият проблем на островните жители, защото в разгара на бурята при тях ще се яви зловещ странник. Пришествието му е белязано от брутално убийство; той знае най-мрачните им тайни; пробужда звяра в изтерзаните им души… и ги изправя пред чудовищен избор, който трябва да направят съвсем сами. Избор, след който никой вече няма да е същият. И критици, и фенове са единодушни, че „Бурята на века“ е една от най-добрите екранизации на Стивън Кинг. Време е да се уверите, че книгата е още по-добра. Прочетете я и се насладете на историята в пълния ѝ блясък — във вида, в който е била първоначално замислена от Краля, обогатена от всички онези детайли, които по една или друга причина не са намерили място във филма

„Бягащият човек“ е роман на Стивън Кинг от 1982 г. През 1987 е направена и екранизация, с участието на Арнолд Шварценегер в главната роля. Действието се развива в близкото бъдеще, когато в света властва анархия и глад, а огромна развлекателна компания примамва хората да участват в смъртоносни игри, предавани по телевизията. Бен Ричардс, главният герой на романа, участва в такава игра, за да спечели пари за лекарства за болната си дъщеря. Играта се казва „Бягащият човек“, където единствената цел на главния герой е да остане жив. Източник: [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бягащият_човек?oldid=1672298|Уикипедия, свободната енциклопедия]] [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бягащият_човек|Статията „Бягащият човек“ от Уикипедия]] се разпространява при условията на [[http://bg.wikipedia.org/wiki/GNU_FDL|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. (Можете да разгледате [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бягащият_човек?action=history|историята и авторите на статията]].)

Поне в едно животът ни наистина прилича на филм. Главните роли се изпълняват от роднините и приятелите ни. Поддържащите са отредени на съседи, колеги, учители, познати. Сред епизодичните герои са касиерката в супермаркета и барманът в местната кръчма. Има и хиляди статисти, преминаващи през живота ти като вода през сито – срещаш ги веднъж и никога повече. Понякога обаче се появява някой, който не се вписва в нито една от четирите категории. В киното този герой е известен като Петия персонаж. Знаеш, че появата му е по волята на сценариста. Но кой пише сценария на нашия живот? Съдбата или случайността? Искам да вярвам, че е случайността. Отказвам да приема, че Чарлс Джейкъбс – моят Пети, моето възмездие – се появи в живота ми по волята на съдбата. Би означавало, че всички смразяващи събития – всички ужаси – са били предопределени. Ако е така, значи няма Бог и светлина, а вярата ни е само глупава илюзия. Ако е така, ние живеем в мрак като животни в своите дупки, като мравки в своя мравуняк. И не сме сами. Историята на пастор Чарлс Джейкъбс, който след трагедията със семейството му се отрича от Бог, и на Джейми – рокмузикант, когото Джейкъбс изцелява от наркоманията. Обсебен от електричеството, бившият пастор продължава опитите си, които вече граничат с лудостта. Джейми жадува да надникне в кутията на Пандора, отворена от Чарлс

По шосе №50, пресичащо пустинята Невада, пътуват хора, повечето от които никога няма да достигнат крайната си цел. Защото пътят ги води в градчето Отчаяние, където вилнее зъл дух, освободен след взривяването на стара мина

Животът невинаги е като компютърна игра. Понякога наградите са истински. Понякога са безценни. Линда Грей пристига в градчето Хевънс Бейс, за да прекара една нощ с любовника си в местния мотел. На сутринта нейният човек я завежда в Джойленд и двамата влизат в „Къщата на ужасите“… но излиза само той. Докато еднорелсовото влакче пътува в пълен мрак, убиецът прерязва с бръснач гърлото на Линда и я изхвърля от вагончето. Престъплението остава неразкрито до лятото на 1973, когато Девин Джоунс (двайсет и една годишен, девствен, с писателски заложби и с разбито сърце, намиращ утеха в песните на „Доорс“ и на „Пинк флойд“), започва работа в увеселителния парк. Първата му среща е с местните чешити: Лейн Харди с вечно накривената шапка, напомнящ цирков глашатай от старовремски комикс, мадам Фортуна с шал, украсен с кабалистични символи… И най-вече с господин Истърбрук, собственикът на Джойленд, който повече прилича на погребален агент. Обръщайки се към новаците, той казва: — Живеем в безумен свят на войни, жестокост и безсмислени трагедии. На нито едно човешко същество, което го населява, не е спестен дял от нещастието и безсънните нощи. Онези от вас, които още не го знаят, ще го научат. На фона на тези тъжни, но неоспорими факти за състоянието на обществото, това лято вие получавате безценен дар: да продавате щастие. И Дев дава щастие на дечицата, пред които танцува с костюм на хрътката Хауи. Най-щастлив обаче е Майк (момчето в инвалидна количка, надарено със свръхестествени способности), който благодарение на младия си приятел изживява незабравим ден в Джойленд. А през дългите безсънни нощи Девин мисли за призрака в „Къщата на ужасите“. Защото приятелят му Том го е видял. И защото убиецът още не е заловен и още дебне. Може би съвсем наблизо

Играта е за момчета. Играта е зрелищна. Играта е проста: всички ходим без да спираме. Който спре — умира, който падне — умира, който иска да се откаже — умира. Последният оцелял обира овациите на публиката и прибира солидна награда. Но ще има ли такъв? Дългата разходка започва…

През 1999 година Стивън Кинг започва за пише за своя занаят и за своя живот. Към средата на годината претърпява злополука (широко отразена от медиите), която излага на опасност и двете. През месеците на възстановяването му връзката между писането и живота става за него по-важна от всякога… Рядко книга за творческото писане е бивала толкова ясна, полезна и откровена. „За писането“ започва с хипнотизиращ разказ за детството на Кинг и неестествената му страст да разказва истории още от малък. Поредица живи спомени от юношеството, колежа и трудните години, които водят до първия му роман „Кери“, позволяват на читателя да разгледа под свеж и понякога много забавен ъгъл формирането на един писател. После Кинг описва основните инструменти на занаята си — как чрез употребата им писателят да ги наточва и умножава, как винаги трябва да са му под ръка. Той запознава читателите с най-важните аспекти на изкуството и живота на писателя, като предлага практични и вдъхновяващи съвети за всичко — от сюжета и развитието на героите, до навиците за работа и отказите. Публикувана на части от „Ню Йоркър“ и срещнала бурно одобрение, книгата „За писането“ достига кулминацията си с дълбоко затрогващ разказ за това как неистовата потребност на Кинг да пише му помага да се възстанови и да се върне към обичайния си живот. Издателят

В клетките на затвора, издълбани в Студената планина по протежение на дълга редица, известна като „Зеленият път“, изроди убийци, като психопата „Били хлапето“ Уортън и налудничавия Едуард Делакроа, оковани очакват смъртта си. Охраняват ги надзиратели като добрия Пол Еджкоум и садисти като Пърси Уетмор. Но никой — добър или лош, виновен или невинен не е виждал изрод като новия затворник Джон Кофи, осъден на смърт за изнасилване и убийство на две млади момичета. Дали Кофи е сатана в човешки образ? Или е съвсем различно същество? В рая и ада има много повече чудеса, отколкото човек в Студената планина може да си представи и това се разбира, докато истината започва да изплува във вид на шокови вълни, които само Стивън Кинг е в състояние на създаде. Кинг надминава очакванията ни, омайва ни и ни кара да очакваме с нетърпение развитието на действието… Един от най-добрите романи на Кинг от години насам — роман за затворници — ужасяващ и трогателен, както и преследващ мислите на читателя…

Пътуване в лабиринта на човешката душа, надникване в света отвъд огледалото, където живее незнайното ни аз. Онова, което се появява в най-неочаквани моменти, подтиква ни към най-неочаквани постъпки. За които плащаме скъпо. Когато Кралят на ужаса озаглави творбата си „Зъл мрак, угаснали звезди“, вече предчувствате незабравимо преживяване… ако представата ви за незабравимо преживяване е да се свиете на кълбо и да се питате: „Защо ми трябваше да чета това през нощта?“ Почитателите на Стивън Кинг (и онези, които открай време се канят да се „пробват“ с негова книга) ще изгълтат на един дъх сборника с четирите новели, в който бракове се сриват под тежестта на катраненочерни тайни, алчността и угризенията тровят и терзаят и единствената утеха е, че винаги може да стане по-зле. И все пак… Стига толкова. Прекалено дълго се задържахме в подземния мрак. Горе ни чака напълно различен свят. Хвани ръката ми, Верни читателю, и аз на драго сърце ще те поведа обратно към светлината. С радост отивам там, понеже вярвам, че доброто е вродено у повечето хора. Знам, че е вродено в мен. За теб обаче не съм съвсем сигурен

Четири момчета, родени и израснали в странното градче Дери, извършват благородно дело, без да подозират, че случилото се не само ще ги надари с телепатични способности, но безвъзвратно ще промени съдбите им. Минават години, пътищата им се разделят. Свързват ги само приятелят от детинство — слабоумният Дудитс, когото навремето са спасили от банда садистични грубияни, и ежегодните ловни експедиции до Бърлогата — усамотена хижа в местността Джеферсън Тракт сред горите на Мейн. Както обикновено Хенри, Джоунси, Бобъра и Пит с нетърпение очакват поредната си среща, но последвалите събития ще се окажат фатални и за четиримата. Кошмарът започва, когато по време на снежна буря приютяват в Бърлогата непознат ловец. Той твърди, че се е изгубил в гората, ала поведението и видът му са необичайни — зъбите му са изпадали, по лицето му се забелязва червеникав мъх, несвързано бръщолеви за странни светлини в небето. Оказва се, че в Джеферсън Тракт се е приземил космически кораб на извънземни, разпространяващи телепатия и червеникавозлатиста плесен, която убива земните жители. Районът е изолиран, правителството изпраща отряд командоси-главорези, чиято задача е да унищожат както нашествениците, така и хората и животните, прихванали космическата зараза. Четиримата приятели са принудени да се борят за живота си, влизайки в битка със същество от друг свят. Единственият им шанс за оцеляване е скрит в миналото им… и в капана за сънища

Кери Уайт притежава свръхестествени способности, за които никой не подозира. Всички в града й се присмиват и я мразят. Резултатът е зашеметяващ и зловещ

Следващото обаждане на вашия мобилен телефон може да бъде последното в живота ви. Онези, които приемат СИГНАЛА, скоро се превръщат в нещо нереално. И неописуемо жестоко. Клейтън Ридъл, учител по рисуване от Мейн, току-що е получил от бостънско издателство много изгодно предложение за публикуване на негова книга с комикси. Той е на седмото небе от радост, но внезапно животът му се преобръща на триста и шейсет градуса. На първи октомври всички мобилни телефони по света зазвъняват едновременно. Независимо дали абонатът отговори на повикването или не, съдбата му се променя завинаги. Клейтън не притежава мобилен телефон и се опитва да оцелее сред хаоса — падат самолети, избухват експлозии, хора истерично пищят. Отново ли има масирано терористично нападение? Много скоро Клейтън разбира, че се случва нещо невиждано и нечувано. С още трима души той се опитва да направи всичко възможно да попречи на настъпването на апокалипсиса. Ненадейно се озовават в най-ранната епоха на човечеството, заобиколени са от хаос, кръвопролития и човешки орди, на които тепърва предстои да еволюират. Изглежда, няма изход от кошмара. Но според Клейтън следите водят към Мейн. Дали това не е капан на смъртта? Дали той отново ще види малкия си син? Има ли изгледи за оцеляване?

Неумолимият Кинг се завръща… с чисто ново проучване на неизвестното. Един мъж е намерен мъртъв на остров до крайбрежието на Мейн. Трупът не е разпознат. Единствено упоритата работа на двама местни журналисти и един стажант по криминалистика довежда до откриване на следи. До разпознаването на мъртвеца изтича повече от година. И това е само началото на мистерията. Защото колкото повече научават за мъжа и озадачаващите обстоятелства на смъртта му, толкова по-малко разбират. Дали това е невероятно престъпление? Или нещо още по-странно… С привкус на „Малтийският сокол“ от Дашиъл Хамет и творчеството на Греъм Грийн, Стивън Кинг ни поднася трогателна и изненадваща история, чиято тема не е нищо друго освен природата на самата мистерия…

Брейди Хартсфийлд, наричан още Мистър Мерцедес, защото е убил осем души и е ранил тежко мнозина, прегазвайки ги с откраднат мерцедес, от пет години е затворен в стая 217 на Клиниката за травматични мозъчни увреждания. Според лекарите възстановяването му е невъзможно. Обаче Брейди вече не е безпомощният идиот, за какъвто го смятат всички. Напълно си е възвърнал умствените способности (макар че умело се прикрива) и дори притежава ново умение — владее телекинеза. Да, вече може да упражнява умствен контрол, но не и да контролира собственото си тяло. Как да отмъсти на виновниците за участта си? В сатанинския му ум се заражда план — лукав и зловещ. Бил Ходжис продължава да залавя мошеници и крадци, попаднали на мушката на неговата агенция „Търси се“, обаче… обаче му липсва „истинската“ полицейска работа. А и мисълта за Брейди не му дава покой — интуицията му подсказва, че това не е краят на историята с Убиеца с мерцедеса. Оказва се, че шестото чувство не го е подвело — разбира го в деня, в който бившият му партньор Пийт Хънтли го търси за съдействие. Полицията разследва самоубийство и убийство — предполага се, че майка е убила дъщеря си (парализирана, след като е била блъсната от Мистър Мерцедес) и после се е самоубила. Пийт обаче надушва нещо гнило, затова моли бившия си партньор и съдружничката му Холи да огледат местопрестъплението. Според пенсионирания детектив това е дело на Брейди Хартсфийлд, но как е възможно — та нали онзи е безпомощен, лигавещ се идиот? Само че когато още хора се самоубиват, единствената връзка помежду им е тъкмо Брейди, а Бил Ходжис е единственият, който вярва в подобна възможност. Играта на котка и мишка още не е свършила. Игра, която ще постави на карта не само неговия живот, а и живота на най-скъпите му хора — Холи и Джером. Защото Мистър Мерцедес се е върнал и възнамерява да отмъсти не само на Ходжис, а и на всички в града. „Край на дежурството“ е краят на трилогията, започнала с „Мистър Мерцедес“ и с „Търси се“ — разтърсващ финал на разтърсваща история

Младежка история за любов, мечти, пари, коли. И за стар плимут, който оживява и единствената му цел е да избие враговете си… http://stephenkingbg.hit.bg/books-review.html

Може ли най-добрият приятел на човека да се превърне в чудовище?! Може! Представяме ви Куджо, добродушен, игрив, стокилограмов санбернар, който преследва зайци. От мрака на последната заешка дупка обаче излиза нещо друго. Нещо, за което мъжете, жените и децата на Касъл Рок, щата Мейн, не са подозирали… Докато не става твърде късно. Докато ужасът не обхване града. Докато никой вече не е в безопасност и никой не може да избяга от ненаситното зло, което се промъква на четири лапи от жертва на жертва!…

Този роман е за мен като моя Кула, а героите му непрекъснато ме преследват, особено Роланд Стрелецът. Представям ли си що за Кула е това и какво ще донесе на героя (разбира се, ако успее да се добере до нея)? И да, и не. Знам само, че вече години наред тази тема ме кара отново и отново да хващам перото... Знам още, че в някакво магическо време Роланд ще се приближи до Тъмната кула, тръбейки с рога си... и ако присъствам, вие, мои читатели, първи ще узнаете за това. Блейн Моно шеметно се носи към последната си спирка... Ако не съумеят да му зададат гатанка, на която не може да отговори, четиримата пътешественици ще загинат. Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна. Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо - частица от Дъгата на Магьосника. Разказ за вълшебства, прелъстявания и вероломни заговори - типичен фентъзи роман. Всяка книга от поредицата за Тъмната кула е завършено произведение. Обединява ги Роланд Стрелецът - олицетворение на самотния отмъстител от класическите уестърни и на рицаря-герой от средновековните саги

Драги наши верни читатели, Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови романи и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на „Малко след залеза“, ще знаете още нещо — че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ни държи в напрежение и да не ни оставя да заспим, докато не прочетем и последната дума. Сама по себе си всяка история е шедьовър, поразяващ не само със сюжета, но и с усещането за съпричастност към героите — обикновени хора, попаднали в необикновени ситуации. Миговете след залеза или след настъпването на здрача (ако повече ви харесва) са магически — тогава всичко добива други измерения, тогава въображението протяга пръсти към сенките, размиващи се в мрака, и рисува невъобразими сцени. Тогава пристъпвате в света на Стивън Кинг — вълшебен, неповторим и привличащ като магнит

Някога Пол Шелдън пишеше, за да живее. Сега — за да оцелее!… След жестока автомобилна катастрофа писателят Пол Шелдън е спасен от най-голямата си почитателка Ани Уилкс, която обожава всичките му книги за Мизъри. Тя го отвежда в уединената си къща и шинира изпонатрошените му крака, а в замяна той само трябва да напише една много специална книга — за любимата й героиня. Защото ако не го направи, тя има много начини да го принуди. Единият е иглата. Другият е брадвата. А ако и те не помогнат, тя много ще се ядоса — ама наистина много…

Проливен дъжд, гъста мъгла. И безкрайна опашка от отчаяни хора пред временна трудова борса, надяващи се да получат работа. Внезапно, сякаш сътворен от мъглата, се появява сив мерцедес и безмилостно прегазва всички по пътя си… Що за чудовище е онзи, извършил масовото убийство и изчезнал безследно, оставяйки на предната седалка на мерцедеса клоунска маска? Детектив Бил Ходжис, който е разследвал случая (и непрекъснато е попадал в задънена улица), вече е в оставка. Без напрежението от полицейската работа животът му е скучен, дори безсмислен. Писмо от убиеца, изпратено по пощата, му дава втори шанс — да се добере до изверга, който твърди, че повече няма да убива. Нима ченгето и психарят вече са в оставка? Друг път! Ходжис и двамата му съюзници — най-неочакваните герои, създавани от Стивън Кинг, — ще направят всичко възможно да попречат на психопата, възнамеряващ да погуби хиляди хора. Само че времето им е малко и бързо изтича…