Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? „В очакване на Годо“ е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена — пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? „Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме“ — заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1906–1989), носител на Нобелова награда за литература. Няма АЗ, няма ИМАМ, няма СЪМ. Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява — той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностното му мъчение — да страда, оголен до кости. „В очакване на Годо“ е една от най-възвишените и вълнуващи пиеси в цялата история на драматургията. Бекет е безподобен магьосник. Пред неговата риторика и музика всеки поет би позеленял от завист. Първият прочит на Бекет е неповторимо изживяване