Легендата Дръс, Побратима на смъртта, за когото и приятели, и врагове разказват с поклон и пеят хвалебствени песни, тръгва на последния си бой. Най-смелият сред смелите поема към най-славната битка — битката за Дрос Делнох, която ще реши бъдещето на света. Тук безстрашието и мъжеството на дренайците устояват на многобройните диви орди на надирите, а сред ужаса и смъртта грее една голяма любов — тази на Рек, силен воин и авантюрист, и на Вире — красива девойка, дъщеря на граф, която борави с меча не по-зле от мъжете бойци. На крепостните стени на дренайската твърдина героите разкриват себе си. Легендата за тази славна битка разказва и за влиянието и саможертвата на Тридесетте — монаси, владеещи божествената сила да прозират в бъдещето и да се намесват в хода на събитията. Но не толкова подобни факти правят „Легендата“ — легенда, колкото стремежът на човека във време на изпитания да покаже своето достойнство, да извърши подвиг и саможертва, да открие смисъла и предназначението на своя живот

Век след славната битка за Дрос Делнох, описана в романа „Легенда“, дренайците изнемогват под игото на лудия си император, узурпатора Ческа. Мощта на тирана изглежда несъкрушима, защото той разполага с две ужасяващи оръжия: ордена на Черните тамплиери и съчетаните — страховити бойни машини, създадени чрез сливането на човек и животно. Един-единствен воин е достатъчно смел — или достатъчно отчаян, — за да се нагърби с мисията да убие Ческа. Той е Тенака Хан — наследник и на великия хан Улрик и на Рек, Бронзовия граф. В своето пътуване към Ческа Тенака Хан ще събере неочаквани съюзници, ще срещне стари приятели, ще познае споделената любов и ще преоткрие както дренайското, така и надирското си наследство. И заедно със спътниците си ще се потопи в море от кръв, болка и самота, в дъното на което мъждука една последна, горчива надежда. „Кралят отвъд Портата“ е епично, спиращо дъха четиво, в което жестоките битки са пропити с философски проникновения за това, което ни прави хора