Свали му ципа, хвана му пишката и — о, господи, колко е надарен — каза четиринайсет инча, но на мен ми се видяха поне двайсет. Таня му я хвана с две ръце. Майк измуча, потънал в триумфа на насладата. Изскубна члена от тялото му и го захвърли на пода. Видях как се търкулна на килима като параноичен кренвирш, оставяйки по пътя си малки тъжни капки кръв. Търкулна се до стената и спря. Остана там като някакво странно творение с глава, но без крака, което нямаше къде да отиде… И това беше несъмнен факт. „Най-големият поет на Америка…“ „Райски поет на Американския кошмар…“ „Проклета гениалност…“ „Единственият писател, който изрази с достойнство и искреност страха и агонията на Американския маргинализъм…“