Заровете на съдбата се завъртат, показвайки единици, и това означава, че отрядът попада в поредната неприятност, а за всички ще трябва да опере пешкира крадецът. Или героят? Или просто човекът, оказал се на грешното място в грешното време? Не, наистина, сами помислете, как може да се нарече онзи, който се напъхва между слуги на Господаря и на Неназовимия, влиза в гнездо на оси, за да вземе ключа за Портите на елфийските гробници, пресича Иселина, Пограничното кралство и стига до горите на Заграбия? А също така като по чудо избягва остриета, стрели и още множество вредни за здравето „изненади“. Как ще заповядате да го наричаме? Правилно, най-малкото глупак и самоубиец, щом е решил да се бори за Рога на дъгата. И сега, когато да се отстъпва е твърде късно, сенките се сгъстяват, обгръщат отряда и вече не е ясно къде е приятелят и къде — врагът, къде е онази неуловима граница между отговора и тайната, между живота и смъртта. В крайна сметка много хора не знаят, че танцът със сенки невинаги те води по верния път…

Величествените гори на Заграбия крият под короните на своите златолисти изоставените градове на загинали раси, селищата на войнствените орки, легендарния Лабиринт и гробниците на Костните дворци. Подземните катакомби пазят в своите мрачни дълбини тайни от Тъмната епоха. Страшно е да си помислиш какво очаква всеки, от глупост осмелил се да наруши покоя на това място. Но там, където героят не може да мине, ще го направи майсторът-крадец. Дали на Гарет, научил се да танцува със сенките, е съдено да направи това, което е неподвласно на героя — да вземе легендарния Рог на дъгата и да се измъкне от Заграбия?… А засега Злото е надвиснало над кралството, армиите на враговете настъпват, а разклатеното равновесие е на път да пробуди виелица на сенките…