Антиутопията (или дистопията) е литературен жанр, своеобразен „коректив“ на утопията, чиито представители (Мор, Кампанела, Бейкьн и др.) претворяват в произведенията си идеала за едно съвършено в своята хармоничност общество, привлекателно с прекрасните си условия за изява и еволюция на всички хора. За разлика от тях писателите антиутописти чертаят мрачни хоризонти, над които се издига черното слънце на унинието и песимизма, предлагат негативни варианти на бъдещето, което очаква човечеството и света. Този жанр също има своя класика: „Левиатан“ на Хобс, „Пътешествията на Гъливер“ на Суифт, „Машината на времето“ на Уелс, „Прекрасен нов свят“ на Хъксли и др., като едва ли е случаен фактът, че бурното му развитие, изразено в забележителни по своята художествена сила и въздействие резултати, датира именно от нашия век — столетие на преломи и катаклизми, на необикновени постижения и на страшен песимизъм, на въодушевление и на обезвяра, достигнала абсурд. В настоящия том са подбрани няколко знаменити творби на антиутопията, разположени като жалони по протежение на XX век, създавани в различни моменти от неговата история, в различни страни, и тяхното съчетаване разкрива различни аспекти на антиутопистките визии, характерния за жанра гротескно-сатиричен подход към проблемите, свързани с оцеляването на човека, не само физическо, но преди всичко духовно, откроява различни черти на творческия маниер на едни от най-забележителните му майстори: Чапек, Замятин, Оруел, Брадбъри. Ивайло Дичев