Джейк Килмър е ченге, федерален агент. Неговата специалност се нарича браншът на мафията, известен под името Синсинатската Триада. В продължение на години той им диша във врата; кръжи из просмуканите им в корупция сфери, избягва като по чудо куршумите им. А сега те са се устроили в Дюнтаун, Джорджия. Дюнтаун, където преди двадесет години Джейк изкарва едно идилично лято. Където в един златен миг преди Виетнам, всичко — приятелството, уважението, любовта на най-красивото момиче — е било само на една ръка разстояние. Сега Дюнтаун представлява кървава баня. Някой избива един след друг водачите на Триадата и Джейк е натоварен със задачата да издири убиеца. За помощ са му придадени Хулиганите, най-страхотната колекция бивши ченгета, събирани някъде заедно. А при спомените си има да се справя с множество призраци; като някои впрочем от тях са с плът и кръв. В един град в южните Щати правосъдието се стоварва от двете страни на закона. „Фантастично, нещо като Кръстника на южна Джорджия.“ „Това е най-добрата книга на Дийл досега.“ „Внимавайте с тия момчета, хич не си поплюват… Предпочитат да действат, отколкото да говорят, но когато говорят, приказката им е груба, мръсна, понякога странна, но винаги точна… Дийл много точно е успял да пресъздаде това усещане за мъжко другарство до смърт, в което страшно много неща могат да се изразят само с няколко думи“. „Дийл поддържа действието с много точно премерена крачка, проправя му пътя с обилни порции натегнат като пружина диалог, като го гарнира с мрачен хумор, състоящ се от четирибуквени думи… Много е трудно да изкараш от равновесие автор, който пише:“Коя си ти?" — запита я той. „Чучулига“ — отвърна тя. „Така се казваш или така обичаш да живееш?“. Както се оказва, и двете са верни. Романът също; това е още една увеселителна разходка." „Някои от най-силните страници на романа са кратките спомени от Виетнам… Великолепна и завладяваща книга“. „Страхотна книга!“ „Разтърсващ роман за престъпността в един град в Джорджия… Това не е книга за хора с педантичен вкус… Стилът на Дийл шиба като с камшик, а състраданието му не познава граници.“