В плоския свят на Диска, носен на гърба на гигантска костенурка (от неизвестен пол), започва ужасно налудничаво пътешествие. Един алчен, но бездарен магьосник, наивен до кретенизъм турист, чийто Багаж тича със стотици малки крачета, дракони, които съществуват само ако вярвате в тях и разбира се, РЪБЪТ на ДИСКА…

Дискът се приближава към може би неизбежен сблъсък със злокобна червена звезда и само един човек може да го спаси. Но за нещастие това е Ринсуинд. Най-нескопосаният и страхлив магьосник за последен път е бил забелязан в момента на падането си от ръба на Диска…

… Предсказал собствената си смърт, един магьосник иска да предаде жезъла си на наследник, който също е предсказан — осми син на осмия син. Само че не се оказва син, а дъщеря. А от жените не се очаква да бъдат магьосници. Но вече е късно. Ескарина наследява жезъла и се впуска с удоволствие в предначертаната й съдба

Морт е обикновено, дългуресто момче, което става чирак на Смърт, но се оказва, че съвсем не става за новите си задължения да извежда душите от този свят. Когато въпросът опира до красивата Принцеса Кели (която трябва да бъде убита) Морт изпортва цялата работа

Родил се е магизточник — толкова могъщ магьосник, че в сравнение с него всички останали са безделници с островърхи шапки. Появата му е достатъчна да тласне Света на Диска, който — естествено — е плосък и се носи в пространството върху корубата на огромна костенурка, към безмилостна тавматургична война.1 На пътя му се е изпречил единствено Ринсуинд, най-некадърният магьосник, който иска да спаси света или поне онази негова част, където се намира самият той. Нови герои се включват в приключението — Конина, варварката — фризьорка, Найджъл Разрушителя (чиято майка и до ден-днешен го кара да носи вълнено бельо) и може би първото юпи сред духовете, според което в маслените лампи има голям неразработен потенциал. Този път приключението се пренася на изток или към главината, или накъдето си ще. И не само преписва на воля от Омар Хаям, от „Похитителите на изчезналия Кивот“, от „Хиляда и една нощ“ и сладникавите филмчета по тях, но ги пренаписва, без да му трепне ръката

На магическият Диск се тресат кралства, падат корони и проблясват кинжали, а задължителните три вещици се намеесват в делата на владетелите. Но Баба Вихронрав и нейните посестрими от Сборището откриват, че това е доста трудничко, а не както ви го представят разни драматурзи… Каквото очаквате, ще го намерите в тази книга — гърбави крале, загубени корони и предрешени престолонаследници. Наред с тях ще срещнете и невиждани неща, например гръмотевична буря, обзета от жажда за актьорска слава, или първото в историята презареждане на метла по време на полет. Посестримите в занаята преодоляват невероятни препятствия („Ей, това котле е пълно с гадост!“), за да върнат на трона краля, комуто короната се пада по право. Поне те така си мислят…

Не е лесно да си фараон, ако още си тинейджър. Не ти е позволено да имаш пари у себе си, разни млади дами без никакви задръжки ти белят гроздето, всички си мислят, че от теб зависи слънцето да изгрее и посевите да изкласят, все ти се присънват седем тлъсти и седем мършави крави (едната от тях пък свири на тромбон), а отгоре на всичко великата пирамида току-що е избухнала заради някакви са паракосмическа нестабилност. Освен това ти се налага да се справяш с разни наемни убийци, сфинксове, огромни дървени коне, безумни висши жреци, философи, свещени крокодили, богове, маршируващи мумии, строители на пирамиди, които все гледат да те изпързалят, а и с Хат, Лешоглавия бог на неочакваните гости. А всъщност мечтаеш да направиш нещо за младите хора и за градовете на живите в своята страна

„От всички градове из целия този свят, където можеше да налети, той избра моя…“ Някакъв среднощен звяр превръща гражданите на Анкх-Морпок — най-големия град на измисления Свят Диск, в нещо, наподобяващо малки овъглени бисквитки. И това се превръща в истински проблем за Капитан Ваймс от Градската Стража, който трябва да преброди грозните улици на беззащитния град в търсена на дълъг седемдесет стъпки, огнедишащ дракон, вярвайки че може да му помогне в разследването

Ерик е четиринадесет годишен, живее на прочутия магьоснически диск, и е първият във Вселената нелегален демонолог. За щастие, не успява да извика някой дявол, но пък призовава Ринсуинд (най-нескопосания магьосник на света) и Багажа (най-опасната пътническа принадлежност на света). Когато Ерик ги насърчава срещу неподготвения за това събитие свят, в главата му се върти надеждата, че Ринсуинд ше изпълни неговите три пубертетски желания. Вие ги знаете. Обичайните три. Живот за винаги, власт над света, среща с най-красивата жена, живяла някога. Наистина, толкова е просто… Той се заклещва между първите секунди на Времето, променя бъдещето и среща един твърде необичаен бог. Но това е само началото. И между другото, създава живота на Диска. Ринсуинд трябва да мине през самия Ад. Буквално. След това Адът никога няма да бъде същия…

Камерите работят (а това означава, че духчетата трябва да рисуват много бързо) във фантастичния свят на Диска, където алхимиците са открили магията на белия екран. Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора? Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора… ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама… ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света… ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)

Смърт го няма — смятат го за… хъм… изчезнал. А това причинява хаоса, който е задължителен след прекратяване на особено важна комунална услуга. Светът на Диска вече гъмжи от призраци и полтъргайсти. Активистът за правата на мъртвите Рег Шу (един от девизите му гласи: „Защо търпите да ходят по вас?“) изведнъж има повече работа, отколкото някога си е мечтал. А току-що починалият Уиндъл Пунс се събужда в ковчега и установява че се е върнал към живота във вид на труп. И ето — на Уиндъл и не особено плашещата групичка неумрели в Анкх-Морпорк1 се пада мисията да опазят света на живите. През това време в малка ферма далеч, много далеч от града един висок мрачен непознат се оказва много сръчен с коса в ръцете. Има реколта за прибиране в хамбарите. И едно твърде странно единоборство за спечелване

Изглеждаше толкова лесна задача… В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край. Поне досега беше така…

„Стани МЪЖ, запиши се в Градската стража! Стражата има нужда от МЪЖЕ!“ Само че в стражата са и ефрейтор Керът (джудже де юре), страж — копиеносец Къди (джудже и де факто), страж — копиеносец Детритус (трол), страж — копиеносец Ангуа (жена… поне през повечето време), да не говорим пък за ефрейтор Нобс (дисквалифициран от редовете на човешката раса за опит да се промъкне в тях с измама). Те са готови да поемат всяка протегната ръка. Във въздуха витае предчувствие за страшно зло, някой убива и в града се е развихрило нещо загадъчно и отвратително. Няма да е зле, ако кълбото се разплете до обяд, защото тогава капитан Ваймс се пенсионира официално и се жени. А щом градът е Анкх-Морпорк… тъкмо по пладне всичко се размирисва на гнило

На другите деца им даваха ксилофон. А Сюзън просто трябваше да помоли дядо си да се съблече. Да. В семейството има Смърт. Трудно е да пораснеш нормално, когато собственият ти Дядо язди бял кон и размахва коса — особено пък, ако трябва да наследиш семейния бизнес, а всички те бъркат с Феята, която събира Зъбчетата на Децата. И особено, ако трябва да се изправиш лице в лице с новата, завладяваща музика, заляла Света на Диска. Тя не признава закони. Тя променя хората. Нарича се „Музика С Камъни В Нея“. Има ритъм и на нея може да се танцува, само че… Тя е жива. И никога няма да умре

Разгорещени битки! Революция! Гибел! Война! (Да не пропуснем случайно синовете й Ужас и Страх, а също така и дъщеря й Кланси.) Най-старата загадъчна империя в Света на диска тъне в хаос, разпален от революционния трактат „Какво правих през ваканцията“. Хората на труда се обединяват, защото нямат какво да губят освен биволите си, затънали в калта. Предводителите на клановете се боричкат за власт. Войната (заедно с Кланси, разбира се) плъзва из древните градове. А всичко, което може да предотврати смразяващята участ за цялата страна, се свежда до магьосника Ринсуинд, който дори занятието си изписва „магесник“… …Коен, варварин и герои, висок към метър и половина заедно с ортопедичните си сандали, който цял живот усъвършенства умението си да не умира… …и една много, ама много особена пеперуда

Кой убива беззащитни старци? Кой трови Патриция? Есенните мъгли пълзят из Анкх-Морпорк, а градската стража издирва престъпник, когото никой не е виждал. Може би големите знаят нещо. Но тези невъзмутими глинени човеци, които се трудят денем и нощем, без никому да навредят, изведнъж са започнали да се самоубиват… И Стражата си има предостатъчно свои проблеми. Върколакът в нея страда от сериозни затруднения преди пълнолуние. Ефрейтор Нобс се сдушава с тузарите на града, а в току-що постъпилото на служба джудже нещо не е наред, ако се вгледаш зорко — то носи грим и обици. Кому да се довериш, когато разярени тълпи излязат на улицата, заговорници плетат паяжините си, а всички улики те подвеждат да се изложиш? Посред нощ сър Самюъл Вайс, Командирът на Стражата, изведнъж открива, че истината май се е стаила в думите, които пълнят нечии глави. Една смразяваща история за отрова и грънци!

Настъпва нощта преди Прасоколеда. Само че е твърде тиха. Има сняг, подскачат дроздове и червеношийки, дърветата са украсени както подобава. Уви, набива се на очи отсъствието на едрия дебелак, който раздава играчките. Изчезнал е. Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука. За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“ Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“

От морето в Света на Диска се е издигнал ветропоказател и изведнъж вече можете да познаете накъде духа вятърът. Появила се е нова земя, която разпалва стари вражди. И когато две армии тръгват в поход, Командир Ваймс от Градската стража на Анкх-Морпорк има само няколко часа да се справи с престъпление, което е толкова тежко, че просто закон не го лови. То се нарича „война“. Ваймс се изправя срещу твърде антипатични противници, които са решили да му видят сметката… и отгоре на всичко се смята, че те са „на негова страна“. Врагът може да се окаже още по-страшен. А неговият джобен Дезорганизатор го уверява, че сред нещата, които трябва да свърши днес, е вписано „Да умра“. Но по-добре да не го прави, защото най-хитроумният изобретател и най-лукавият политик в света са потеглили към бойното поле с малък пакет, който гарантирано предотвратява всякакви битки… Светът на Диска се впуска във война, в която са замесени армии от сардини, бойци, рибари, сепии и поне една от неизменните спътнички на войниците

Това е последният континент на Диска, сътворен отделно от останалия свят. Тук е горещо. И сухо… Много сухо. Някога имало някакво си нещо, наричано Мокрото, но никой вече не вярва в него. И на практика всичко, което не е отровно, е смъртно опасно. Тук обаче е най-хубавото местенце в целия скапан свят, нали така? И то ще загине след броени дни, освен ако… Но кой е героят, крачещ по червеникавата пустош? Шампион по стригане на овце, приказен ездач, пътен боец, пияч на бира, бандюга… Мъж с шапка, чийто Багаж топурка след него с мъничките си крачета. Да… Между тази страна и довяната от вихъра разруха е застанал само Ринсуинд, нескопосаният магьосник, който дори не може да напише правилно занятието си. Единственият герой, който е останал наоколо. И все пак… Няма проблеми, а?

„Захапи за врата“ (на английски: Carpe Jugulum) е роман в жанр хумористично фентъзи, двайсет и третият по ред от поредицата на Тери Пратчет „Светът на диска“. Книгата е издадена през 1998 г. и е шестата, в която главни действащи лица са Ланкърските вещици. В романа „Захапи за врата“ Тери Пратчет имитира традицията във вампирските романи и ги противопоставя на представят на модерния свят. Смесени са тези два основни образа — на модерния човек и на вампира. Малкото планинско кралство Ланкър, дом на четирите вещици Баба Вихронрав, Леля Ог, Маграт Чеснова (вече кралица) и Агнес Нит, е изправено в нова опасност, въплътена във вампирското семейство, което тероризира хората. Това става точно преди кръщението на дъщерята на Маграт и краля във вярата в бог Ом. Трите вещици — Баба Вихронрав, Леля Ог и Агнес Нит — се противопоставят на вампирите и в крайна сметка, не без чужда помощ ги побеждават. -- Могъщ овес не е избрал най-доброто време, за да стане свещеник. Въобразявал си е, че идва в малкото планинско кралство Ланкър, за да изпълни простичка религиозна церемония. А сега се е озовал насред война между вампири и вещици и изобщо не е убеден, че този сблъсък някой е на страната на правдата. Ето ги и вещиците… Младата Агнес наистина се двоуми за всичко. Маграт се опитва да съчетае вещерството със смяната на пеленки, Леля Ог е натрупала прекалено голям опит… а Баба Вихронрав винаги е насред големите неприятности. Вампирите пък са интелигентни — не е лесно да се отървеш от тях с чеснова клизма или като застанеш до прозореца, хванеш пердето и подхвърлиш: „Не знам вие как се чувствате, но според мен тук е малко задушно“. Имат усет за стила, носят необичайни жилетки, не се застояват в ковчезите си и искат да впият зъби в бъдещето. Могъщ Овес знае, че може да се опре на молитвата, но му се искаше да има и брадва

Сам Ваймс е бягащият човек. Вчера беше дук, шеф на полиция и посланик в загадъчната, богата на изкопаема мас страна Юбервалд. Сега няма нищо освен присъщото си хитроумие и мрачния панталон на вуйчо Ваньо (само не питайте как се сдоби с него). Наоколо е заснежено. И мразовито. А ако той не успее да прекоси гората, за да се върне в цивилизацията, ще има ужасна война. Но по следите му тичат чудовища. Те са умни. Те са бързи. Те са върколаци. И го настигат. Сам Ваймс няма време, няма късмет, а вече няма и въздух в дробовете си… „Петият слон“ е новият роман за Света на Диска, това е история за джуджета, дипломация, заговори и големи буци мас

Уилям дьо Слов случайно се оказва в ролята на главен редактор, и то на първия вестник в Света на Диска. И вече е принуден да се бори с опасности, типични за всекидневието на журналиста. Разни хора жадуват смъртта му; погажда се с разкаял се вампир, който изпитва самоубийствено влечение към снимането със светкавица; после и други хора решават да се разправят с него. Отгоре на всичко един досадник все настоява във вестника да се появяват неговите смешно оформени зеленчуци. Уилям само иска да се докопа до истината. Уви, всички останали искат да се докопат до Уилям. А той още не е издал дори третия брой на вестника…

Времето е средство и възможност. Всеки знае, че то трябва да бъде управлявано и насочвано. А в света на Диска тази работа се пада на Монасите на историята, които го трупат и извличат от местата, където то бездруго се прахосва. (Например в морските дълбини — колко време е нужно на една треска?) Прехвърлят го там, където времето все не стига, да речем, в градовете. Но заради създаването на първия наистина точен часовник в света започва надпревара с… ами с времето, в която се впускат Лу Цзе и неговия ученик Лобсанг Лъд. Защото този часовник ще спре времето. И това ще бъде само началото на всеобщите проблеми. В „Крадец на време“ участват още и какви ли не второстепенни актьори, герои и злодеи, йети, майстори на бойни изкуства и Рони — петият от континента на Апокалипсиса. (Напуснал е бандата преди да се прочуят.)

Той се превърна в легенда приживе. Още помни славните дни на велики приключения. Времената, когато героя не мислеше за бариери, адвокати и цивилизация. И хората не му мърмореха за изтребването на дракони. Но напоследък не винаги помни къде си е оставил ченето… И никак не му е весело. Затова Коен Варварина е потеглил на поредния поход със своя древен меч, нов бастун и старите (наистина много старите) си приятели. Животът беше хубав. Сега той ще изкачи най-високата планина на Диска, за да се срещне с боговете си. Изобщо не е доволен, че те оставят хората да остаряват и умират. Впрочем време е да им върне нещо. Последният герой на света ще върне онова, което първият герой е откраднал. И то с лихвите. И това ще означава края на този свят, ако никой не го спре навреме. Някой обаче ще се опита. И не е много ясно кой всъщност е последният герой

Прeдcтaвeтe cи милиoн умни плъxoвe. Плъxoвe, кoитo нe пoбягвaт. Плъxoвe, кoитo ce cрaжaвaт… Мoриc, врял и кипял уличeн кoтaрaк, рaзпoлaгa c пeрфeктнaтa пeчeлившa мaшинaция. Тoй e oткрил eднo глупoвиднo xлaпe, кoeтo cвири нa cвиркa и cи имa coбcтвeнa нaпacт oт плъxoвe — плъxoвe, кoитo ca твърдe oбрaзoвaни, зa дa мoжe и зaнaпрeд дa ги cчитa зa „oбяд“. A вceки знae прикaзкитe зa плъxoвeтe и cвирaчитe… Нo кoгaтo cтигaт пocтрaдaлия Кaнcки Мeкиц, мaлкaтa им шaшмa внeзaпнo прoпaдa. Зaщoтo тaм дoлу някoй e пoдкaрaл другa пeceн. Мрaчнa, мрaкoбecнa пeceн. Нeщo мнoгo, мнoгo лoшo ги чaкa в мaзeтaтa. Oбрaзoвaнитe плъxoвe трябвa дa нaучaт нoвa думa. ЗЛO. Тoвa вeчe нe e игрa. Тaм дoлу плъx плъxa изяждa. И мoжe би тoвa e caмo нaчaлoтo…

Започна се с една внезапна Странна приумица… Поли Пъркс спешно трябваше да стане момче. Да отреже косата си и да носи панталони беше лесно. Да се научи да пърди и да се оригва открито, както и да усвои маймунската походка, й отне повече време… Но вече е в армията и търси изгубения си брат. А има война. Винаги има война. И изведнъж, без подготовка, Поли и бойните й другари се оказват в центъра на военните действия, преследвани от врага. Единствената им утеха е най-хитрият сержант в армията и вампир, жадуващ за кафе. Е… и Тайната. И така, поели към сърцето на врага, те ще трябва да използват целия арсенал на… Чудовищната команда

Командир Ваймс от Градската стража на Анкх-Морпорк имаше всичко. Но сега се е озовал отново в своето сурово минало и дори няма дрехите, които е носил при падането на мълнията. Да живееш в миналото е трудно. Но да умреш в миналото е невероятно лесно. Той обаче е длъжен да оцелее, защото има работа за вършене. Трябва да издири убиец, да научи по-младото си „аз“ как да бъде добро ченге и да промени края на кървав бунт. Но има един проблем — ако победи, ще остане без съпруга, без дете и без бъдеще. Това е история за един град в Света на Диска с куп участници — улични гаменчета, жрици на спазарената нежност, бунтовници, тайни полицаи и други деца на революцията. Истина! Справедливост! Свобода! И твърдо сварено яйце!

Романът е 37-ата книга от серията „Света на Диска“, стратирала през 1983 г. с „Цветът на магията“. Досега книгите на гения с невъобразимо чувство за хумор са преведни на 37 езика и са продадени над 60 милиона копия от тях в цял свят. В „Невиждани академици“ населението на многовековния град Анкх-Морпорк се среща с футбола – не старомодното дивашко ръгане и блъскане, а с новия, бърз футбол с островърхи шапки за врати и топки, които правят „пльонг“, когато удрят земята. „Въпросът при футбола – същественият въпрос при футбола – е, че не става въпрос просто за футбол“, казва в книгата Пратчет

Общоизвестно е, че всяко ченге в отпуск открива поне един труп още преди да си разопакова багажа. Командир Сам Ваймс от анкх-морпоркската Градска стража отива на почивка в приятната и невинна провинция. Само че на него не може да му се размине просто с един труп в гардероба. По-скоро са купища… и едно старо престъпление, по-ужасно от убийство. Той е извън юрисдикцията си, в съвсем небрано лозе, без сандвичи с бекон, сериозно възпрепятстван и изваден от равновесие. Но никога без хъс. Където има престъпление, трябва да има улики, трябва да има преследване и трябва да има наказание. Казват, че накрая всички грехове се опрощавали. Да, ама не съвсем всички…