Миямото Мусаши е израснал през епохата, когато Япония започва да се възстановява след десетилетни междуособици. Подмамен от надеждата да стане самурай, той участва в битката при Секигахара през 1600 г. Опомня се ранен и замаян на бойното поле сред хилядите трупове и умиращи. По пътя към дома си извършва необмислена постъпка, която го превръща в беглец. Пленява го дзенски монах. Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай. Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели

В бурните последни десетилетия на шестнадесети век Японската империя се гърчи в хаос поради разпадането на шогуната и междуособиците на местните господари, борещи се за по-голяма власт. Монасите-воини в своите укрепления препречват пътищата към столицата. Унищожават се замъци, заличават се села, палят се ниви. И сред тази разруха, трима мъже мечтаят да обединят нацията. В едната крайност е обаятелният, но твърде напорист Нобунага, чиято безмилостна амбиция унищожава всичко по пътя си. На другия полюс е студеният, пресметлив Иеясу, вслушващ се в мъдрите съвети, храбър в битките и твърде зрял за възрастта си. Но ключовият камък в тази троица е най-запомнящият се — Хидейоши, издигнал се от незначителната длъжност носач на сандали до титлата Тайко — абсолютен владетел на Япония от името на Императора