Зловещото убийство на красивата Теса Куейл, чийто обезобразен труп е открит в изоставен джип край езерото Туркана — люлката на човешкия род, — разтърсва Британската мисия в Найроби, Кения. Нейният спътник и помощник при хуманитарните акции, чернокожият д-р Блум е изчезнал безследно. Мотивите за престъплението са непонятни. Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича. След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата

Джон льо Каре (р. 1931 г.) е литературният псевдоним на Дейвид Корнуел — най-голямото име в света на шпионския трилър. Литературната му кариера е тясно преплетена с професионалния му живот на таен агент, внедрен в разузнавателните структури на Обединеното кралство. Романите му са всъщност произведения на реализма от най-ново време, почти документални в обрисуването на света, в който живеем. През 2008 г. в. „Таймс“ класира Льо Каре 28-и в списъка на 50-те най-велики британски писатели след 1945 г., а според редица критици той е най-изтънченият майстор на психологическия шпионски роман за всички времена. Романите му се отличават с висока художествена стойност и увлекателно заплетени сюжети, в които авторът разглежда и основни морални ценности. Студената война може да е мъртва, но не и в романите на Льо Каре, където темата все още изкушава читателския интерес. „Дама, поп, асо, шпионин“ — първият роман от знаменитата трилогия „Карла“, оглавила още с появата си списъка на бестселърите на в. „Ню Йорк Таймс“ — отдавна е станал класика в жанра и днес се смята за един от шедьоврите на шпионския трилър. Джордж Смайли, доскоро дясна ръка на бившия шеф на службите, е принуден да се оттегли, но не след дълго му е възложена важна мисия — да открие съветската къртица, проникнала в „Цирка“, най-висшия ешелон на британските разузнавателни служби. Като разчита само на своя опит и ум, както и на малка, доверена свита от свои хора, Смайли залага капан, за да залови предателя

    Най-големият майстор на шпионският трилър. Британските тайни служби са компрометирани от действията на съветски двоен агент. Предателят е разкрит, но шпионската мрежа на Цирка е съсипана. Джордж Смайли, който е истинска легенда в разузнаването, се заема да възстанови репутацията на организацията. Назначен временно за шеф на тайните служби, той изпраща в Хонконг „достопочтения ученик“ Джери Уестърби — агент, представящ се за журналист, който трябва да разбере какво крои московският Център за Китай и да помогне на Смайли да си отмъсти на съветския офицер Карла. С елегантен стил, умело заплетена фабула и остроумен диалог Джон льо Каре доказва за пореден път, че е едно от най-големите имена в шпионската литература. Романът е отличен с наградите „Златна кама“ и „Джеймс Тейт Блак Мемориал“

Джордж Смайли, легендарният шпионин в оставка, е призован да идентифицира трупа на бивш съветски генерал, когото някой е застрелял от упор в лицето. Когато разбират, че възрастният мъж е бил двоен агент по време на Студената война, британските тайни служби решават да покрият случая. Но Джордж има други планове. Той иска да отмъсти за смъртта на бившия си приятел и тръгва по следите на убийците, без да подозира, че разследването ще го отведе до най-стария му противник — безпощаден враг, който Смайли може да победи само с помощта на най-добрите си хора.     Най-добрият автор на шпионски романи.     Майсторска творба, която няма да ви разочарова.     Изключителна книга — заплетена, вълнуваща, увлекателна.     Малко романисти могат да пишат толкова изкусно и въздействащо

Джон льо Каре е псевдоним на Дейвид Джон Мур Корнуел, роден на 19 октомври, 1931 година в Пул, Дорсетшир, Англия. Военната си повинност отбива в разузнавателните служби. Учи в Бернския и Оксфордския университети. През 60-те години работи в дипломатическите представителства на Великобритания в Бон и Хамбург. Оттегля се от дипломатическа служба след огромния успех на „Шпионинът, който дойде от студа“, публикувана през 1963 г. „Събуждане за мъртвеца“ е първата му книга. След това се отдава изцяло на писателска дейност, живеейки известно време в Крит и Виена, за да се завърне в Англия. Женен е и има три деца

Британският писател Джон льо Каре (р. 1931 г.) е едно от най-големите имена в жанра на шпионския трилър. Автор е на трийсетина романа, в които действието неизменно се развива в годините на Студената война. Работил за МИ-5 и МИ-6 от 1950 до 1960 г. Льо Каре отлично познава действията, подбудите и морала на професионалистите от този свят в света, какъвто е разузнаването. Известност му донася „Шпионинът, който дойде от студа“, а най-четените му романи са тези от серията за Джордж Смайли. Трилърите на Джон льо Каре са доста добре познати в България, като сред тях са и издадените от „Колибри“ „Най-търсеният човек“, „Дама, поп, асо, шпионин“, „Изменник по вкуса ни“, „Достопочтеният ученик“ и „Екипът на Смайли“. В най-новия роман на Льо Каре, „Шпионско наследство“ (2017), пенсионираният агент и бивше протеже на Джордж Смайли, Питър Гуилъм, който живее във Франция, е призован в Лондон да дава обяснения за операция „Уиндфол“ и за своите и на британското разузнаване действия, довели преди години до смъртта на Алек Лиймас и Дорис Гамп. Препращайки към по-ранни романи на писателя, историята отново повдига въпросите за морала, за патриотизма, за средствата, с които се постигат на пръв поглед благородни цели, като главният герой прави критична преоценка на методите на своите началници и на собственото си минало. В радиоинтервю от септември 2017 г. Льо Каре обяснява, че една от причините да напише „Шпионско наследство“ е желанието му „да се застъпи за Европа“ в навечерието на референдума, завършил с т.нар. Брекзит. По този повод Джордж Смайли се пита за коя Англия е работил — за онази, „която не е част от нищо ли“? Колкото до умението на Джон льо Каре да заплита и разплита интригата, да поддържа интереса на читателя до самия финал, ето какво казва Джон Банвил в „Гардиан“: „Изобретателното перо на Льо Каре, майсторството, с което предава историята, дарбата му на разказвач — всичко това има мощно и разтърсващо въздействие, което ви спира дъха“