Навръх Коледа един съпруг и баща на пет деца е убит. Като че ли светът свършва за до вчера щастливото семейство. Непосилните грижи и мъка падат на плещите на младата майка. А нещастията не спират. В един безметежен ден пострадва и синът й. В болницата външно суров, но изпълнен с доброта лекар връща в живота момчето. Лека-полека благодарността на майката прераства в топлота и после в онова силно женско чувство, което прави чудеса. Делниците като че ли стават по-светли, празниците — по-ярки. В един дом се ражда надеждата. Надеждата, че животът може да бъде по-хубав, по-богат, с по-малко болка. Сред пепелта на отчаянието бавно и полека разцъфва една любов…

Стив и Мередит Уитман са женени от четиринадесет години и бракът им е наситен със страст и приятелство — въпреки професиите им, които обсебват цялото им време. Мередит е преуспяваща бизнесдама. Стив е способен лекар, който е предпочел скромна болница в предградията пред големите пари на частната практика. Единственото нещо, което липсва на съпрузите, са децата. Стив копнее да стане баща, но Мередит отлага майчинството с оправданието, че няма нито време, нито психическа нагласа. При това наскоро са и предложили изключителна възможност в Сан Франсиско — на три хиляди мили от досегашния им дом. Обикновено мъжете са тези, заради които семейството се мести. Но Стив няма нищо против и казва, че ще я последва, веднага щом намери работа за себе си. Нито Стив, нито Мередит са имали понятие какво е бракът от разстояние. И въпреки добрите им намерения, животът и сърцата им започват да се раздалечават от неустоими сили

Сред неопитомената хубост на американския Запад, заселен с тръпните осанки на буйни коне, се срещат една нюйоркчанка, диреща убежище и ласка за нараненото си женско самолюбие, и един каубой, непреклонен в болезнената си мъжка гордост. Множество нелеки изпитания им поднася съдбата, за да ги накара да прозрат най-сетне, че единственото, което има стойност във взаимоотношенията между двама души, е красотата на душата и умението да я споделиш с другия