Съчинението възпроизвежда със силата на белетристичното изкуство живота на заслужилата възрожденска учителка Анастасия Димитрова, отворила през 1841 г. първото българско светско девическо училище в килията на църквата „Св. Николай“ в Плевен. И което е особено литературно достойнство — подчертава се, че след половинвековна педагогическа дейност тя завършва живота си като монахиня в Йерусалим. Това е свидетелство за възвишения й духовен образ. Романизованата биография е свързана с благородната осанка на Врачанския епископ Агапий. Духовна и книжовна просвета за девойките на милия ни народ — ето доминантата в повествованието. Книгата е умело писателски изваяна като увлекателно и въодушевяващо историческо четиво. Авторката е ползувала твърде много книжовни, летописни и исторически извори. Това говори за автентичност и за писателска зрялост. Стилът е плавен, с усет за изящество на литературната фраза, диалог и пояснителни бележки. Чете се с увлечение и лекота. Липсата на архиви при отделни епизоди е изпълнена от богато творческо въображение. Политическата, църковната и битовата атмосфера от епохата на Българското възраждане е възпроизведена автентично, достоверно. Привлечена е като градиво запазената кореспонденция на Врачанския епископ Агапий. Всичко в романа звучи като отломка от една съпреживяна недавнашна история. Изказвам лична благодарност към наистина от Бога надарената писателка г-жа М. Тинчева, освещавам литературното й дело и я благославям за понататъшни творчески успехи на книжовно-родолюбивото дело. Намирам, че романът би бил за нашата средношколска младеж, за интелигенцията и широките кръгове твърде полезен, защото предлага богата галерия от силни образи на възрожденски българи и българки. Той заслужава да получи масово разпространение по училища, читалища и центрове за патриотично възпитание. Тук могат да се включат тъй също църкви, манастири, православни движения, братства и книжарници с религиозна литература. Така този исторически роман ще изпълни своята мисия — да достигне до българския читател, да сгрее сърцето му, за да благоговее пред възрожденската святост на духа! Юли–август 1991 г. сп. „Духовно възраждане“ кн. 10, Враца