„1984“ е политически роман написан от британския писател Джордж Оруел през 1948 г. като противопоставяне на тоталитаризма. Книгата е публикувана за първи път през 1949 г. Книгата описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., в която държавата провежда всеобхватно проследяване, пропаганда, страх и безжалостни наказания. Истината за настоящето и за миналото е тотално подтисната. В „1984“ има следната мисъл: „Който владее миналото, той владее и бъдещето“. Там променят съдържанието на старите вестници, за да съответства на текущата идеология. Описаната концепция за „Големия брат“, всевиждаща организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове, е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина. Хипотетичният „новговор“ е крайна форма евфемизъм и изразява идеята, че липсата на подходящи думи за назоваване на дадена концепция е еквивалентна на прекратяване на тяхното съществувание, а ако ги има — трябва да се направи използуването им невъзможно с цел елиминирането на самата концепция. Много термини от книгата се използват като нарицателни в европейската култура. Много коментатори правят паралели между измисления свят на Оруел и съвременното общество, твърдейки че ние все повече живеем в Оруелианско общество. Източник: [[http://bg.wikipedia.org/wiki/1984_(книга)?oldid=1853672|Уикипедия, свободната енциклопедия]] [[http://bg.wikipedia.org/wiki/1984_(книга)|Статията „1984 (книга)“ от Уикипедия]] се разпространява при условията на [[http://bg.wikipedia.org/wiki/GNU_FDL|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. (Можете да разгледате [[http://bg.wikipedia.org/wiki/1984_(книга)?action=history|историята и авторите на статията]].)

Имало едно време, затънтена английска провинция, а в нея — ферма. Нищо ново под слънцето — и провинции бол, и ферми — още повече. Ограждал я неизменният жив плет, била и онази англохарактерна ливада… Но не щеш ли, се случило неочакваното. Отхвърлили животните тиранията на впиянчения си до лудост господар-човек, и се впрегнали в собственото си добруване. И настанал рай на Земята. Е, добре де, във фермата. Само че… Само че, имало едно такова животно сред всички останали, чиито органи и до ден днешен се използват за трансплантации в човешкия организъм. Използва се неговата кръв, неговото месо е най-смилаемо за човека. То е съвместимо. Това животно се нарича свиня. Много хора също често се наричат свини, но това е защото и те са съвместими. И тази свиня… За която няма да ви разправям аз, а Оруеловата „Животинска ферма“, и то по начин, по който аз не бих могъл да съвместя съвместимостите. Едва ли ще има нужда да изтъквам и изтънчения като английски жив плет паралел, комичният като ферма под животинско копито резултат, и тънкият, като свинска тения цинизъм, преплел редовете на същата книга. Чисто наслаждение ;-) Автор: Ангел Генчев, сряда 27 април 2005. За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2874 Източник: http://www.sivosten.com/content.php?review.194