Върху леглото лежи нещо. Софи. Мастиленочерната й коса обрамчва бялото й лице. Ръцете лежат безпомощно изпънати край тялото й, а на всяка китка е разцъфнал дълъг разрез… Не е възможно. И тогава виждам какво държа в ръкавицата си. Дълго сребристо острие. Вий Бел страда от нарколепсия. Но по време на припадъците си тя не заспива, а се плъзва в главите на други хора и вижда през очите им. Един ден Вий се озовава в главата на убиец, стоящ над тялото на мажоретка. Скоро още една от мажоретките в училището е мъртва. Всеки е заподозрян. Докато се опитва да контролира ужасната си „дарба“ и да разбере кой е убиецът, Вий попада в мрежа от тайни, лъжи и опасности