Казвам се Рафаел Игнейшъс Финикс и съм на сто години — или ще стана след десет дни, в ранните часове на 1 януари 2000 г., когато ще се самоубия. На Рафаел Игнейшъс Финикс му е дошло до гуша. Роден в началото на XX в., той е твърдо решен да сложи край на живота си, когато старото хилядолетие свърши и започне новото. Но преди това иска да разкаже историята си, за да изясни нещата. Да намери смисъл в дългия си живот, продължил цял век. Той решава да запише всичко, но вместо с химикалка и хартия, пише по стените на изолирания замък, който е последният му дом. Започва със съдбовното първо приключение с Емили, приятелка от детството, която ще стане негова постоянна спътница. Рафаел си спомня множеството си преживявания, безбройните си срещи… и разбира се, десетте убийства, които е извършил между другото. Така започва абсолютно нестандартният разказ на един човек за двайсети век — или поне собствената му бурна, често ексцентрична, донякъде ненадеждна и несъмнено едностранчива интерпретация на епохата. Пол Зюсман е учил история в Кеймбридж, където е участвал и в отбора по бокс. Голямата му страст е археологията; работил е на терен и е бил член на първия екип, правил разкопки в Долината на царете след откриването на гробницата на Тутанкамон през 1922 г. Пренася този свой интерес и ентусиазъм в романите си „Изгубената армия на Камбиз“, „Последната тайна на Дома Господен“, „Скритият оазис“ и „Лабиринтът на Озирис“, които бяха преведени на повече от 30 езици и се продадоха в милионни тиражи. Един от създателите на вестник „Биг Ишу“, той пишеше също така за „Индипендънт“, „Гардиан“, „Ивнинг Стандард“ и CNN.com. Пол почина внезапно през май 2012 г., само на 45 години. Остави съпруга, която е телевизионен продуцент, и двама синове