С романа си за Езоп, изтъкнатият драматург и журналист Арнолт Бронен завоюва заслужено признание и като белетрист — историк. В него той постигна вглъбяване, което не бе присъщо на дотогавашните му белетристични творби, блестящи по-скоро с вълнуващото си репортажно майсторство. И макар че в подзаглавието на „Езоп“ сам Бронен се поставя скромно в положението на преводач на „Романа за Езоп“[1], в основата на който лежи прочутата Йонийска книга от шести век преди нашата ера, макар да твърди, че само е „допълнил според източниците“ този старинен документален разказ, специалистите — филолози и литературните критици в родината му и в чужбина единодушно дадоха висока оценка на това негово постижение в областта на историческия роман