Ърнест започна тази книга в Куба през лятото на 1958 г., работи върху нея в Кечъм, щата Айдахо, през зимата на 1958–59, взе я със себе си в Испания, закъдето замина през април 1959, върна я в Куба и после в Кечъм през есента на същата година. Той завърши книгата в Куба през пролетта на 1960, след като я беше оставил известно време, за да напише друга книга — „Опасно лято“, — в която се разказва за борбите с бикове в Испания през 1959 г. и ожесточеното съперничество между бикоборците Антонио Ордонес и Луис Мигел Домингин. В Кечъм през есента на 1960 г. той внесе някои поправки в настоящата книга. Тя се отнася за годините 1921–1926, прекарани в Париж.     „Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот, защото Париж е един безкраен празник.“     Поради причини, основателни за автора, редица места, хора, наблюдения и впечатления не са включени в тази книга. Някои от тях трябваше да останат в тайна, а други са общоизвестни, за тях много се е писало и сигурно много още ще се пише.     Не се споменава за стадиона „Анастаси“, където боксьорите прислужваха като келнери на масите, разположени под дърветата, а рингът беше в градината. Нито за тренировките с Лари Гейнс, нито за големите мачове от по двадесет рунда в Сирк д’ивер. Нито за такива добри приятели като Чарли Суини, Бил Бърд и Майк Стрейтър или Андре Масон и Миро̀. Не се казва нищо за нашите пътешествия в Шварцвалд и за еднодневните излети из горите около Париж, които тъй обичахме. Хубаво би било, ако всичко това бе влязло в книгата, но засега ще трябва да минем без него.     Читателят е свободен да приеме тази книга като роман. Но винаги е възможно роман като този да хвърли светлина върху неща, за които е писано като за реални факти.     Ърнест Хемингуей     Сан Франциско де Паула, Куба 1960