Коя е Марша Мелоу? Това е въпросът, който вълнува половината Лондон, настървява журналистите от таблоидите да се втурнат по петите й и изправя на нокти консервативната майка на Лили. Все още никой не подозира, че това е самата Лили. Тя е написала мръсна книга и сега трябва да излезе на чисто. „… закъсняваше за работа. Докато спринтираше през станцията на метрото и по платформата в отчаян опит да се класира за затварящата се врите си мотриса, усети как по бедрото й запълзя влага. Нямах представа накъде отива това (сюжетът, не влагата), но въпреки това продължих. И така натък. Триста петдесет и седем страници яко чукане. Направо не вярвах на себе си — как можах да пиша за такива неща? Беше много чиклит, така си мисля: самотно момиче в големия град търси любов… и я намира… многократно. Не, не се майтапя. Написала съм книга, която «съчетава свежо момичешко остроумие с потен, нагорещяващ таза еротизъм» (Космополитън), «покварява чиклита с бляскав шот от първичен як секс» (Тайм Аут) и «отварщава читателя до дъното на душата му» (Дейли Телеграф). Но не казвайте на майка ми. Това е тайна. Защото тази жена е толкова властна пуританка, че дори не съм й казала, че пуша.“ Това не са единствените тайни, които Лили крие. А освен нейните, тя открива, че всички хора в живота й си имат своите малки или … големи тайни: родителите й , сестра й, приятелите и шефът й, когото тя щеше да мрази, ако не беше толкова вбесяващо готин… Чиклит от ново поколение — пародия на чиклита!