Медея Мендес от стария гръцки род Синопли няма свои деца. Нейното семейство са многобройните й братя и сестри, племенници и племеннички, техните стари и нови жени и мъже, деца и внуци. Медея оцелява в Крим след всички чистки, изселвания и преселения, домът й на черноморския бряг е гостоприемно отворен за цялата рода. Тя още от дете става майка на осиротелите си братя и сестри, тя е праведница и магьосница, тя живее с мистериите на живота и смъртта, с хармонията и хаоса. Открива, че е била част от любовен триъгълник, в който е замесена сестра й Александра — по-късно ситуацията ще се повтори огледално и трагично в живота на племенничките й, лиричната Маша и чувствената Ника. Тя не спасява света, но подобно на майка е осиновила цял свой свят, за да го защити от житейските бури и ударите на съдбата: политически колизии, семейни драми, битови неуредици, загуби, предателства, страсти и страдания. Людмила Улицка е една от най-превежданите на чужди езици руски авторки. Книгите й се четат в Германия и Америка, в Турция и Китай, тя е отличена с престижни литературни награди в Италия, Франция и Русия. Родена е през 1943 г. по време на евакуацията на семейството й в башкирския град Давлеканово. Баща й е инженер, майка й — биохимичка. Улицка завършва биология в Москва, работи в Института по обща генетика, през 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Безработна и изоставена от първия си мъж, отглежда сама двамата им синове и постепенно се насочва към литературна дейност. Първите й публикации са в началото на 90-те години, днес е измежду най-високотиражните руски писатели

Медея Мендес от стария гръцки род Синопли няма свои деца. Нейното семейство са многобройните й братя и сестри, племенници и племеннички, техните стари и нови жени и мъже, деца и внуци. Медея оцелява в Крим след всички чистки, изселвания и преселения, домът й на черноморския бряг е гостоприемно отворен за цялата рода. Тя още от дете става майка на осиротелите си братя и сестри, тя е праведница и магьосница, тя живее с мистериите на живота и смъртта, с хармонията и хаоса. Открива, че е била част от любовен триъгълник, в който е замесена сестра й Александра — по-късно ситуацията ще се повтори огледално и трагично в живота на племенничките й, лиричната Маша и чувствената Ника. Тя не спасява света, но подобно на майка е осиновила цял свой свят, за да го защити от житейските бури и ударите на съдбата: политически колизии, семейни драми, битови неуредици, загуби, предателства, страсти и страдания. Людмила Улицка е една от най-превежданите на чужди езици руски авторки. Книгите й се четат в Германия и Америка, в Турция и Китай, тя е отличена с престижни литературни награди в Италия, Франция и Русия. Родена е през 1943 г. по време на евакуацията на семейството й в башкирския град Давлеканово. Баща й е инженер, майка й — биохимичка. Улицка завършва биология в Москва, работи в Института по обща генетика, през 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Безработна и изоставена от първия си мъж, отглежда сама двамата им синове и постепенно се насочва към литературна дейност. Първите й публикации са в началото на 90-те години, днес е измежду най-високотиражните руски писатели