В романа „Жените на Цезар“ се проследява възходът на Гай Юлий Цезар, започнал след завръщането му в Рим през 68 година пр.Хр., когато той се подготвя за нова битка за покоряване на Форума. Цезар постига целите си чрез коварни заговори и убийства. Победите му не се свеждат само до Форума — той покорява и знатните римлянки. Ала за него любовта е само оръжие от политическия му арсенал… Негова любовница става Сервилия, майка на бъдещия му зет Брут. Тя му подсказва идеята да отмъщава на враговете си, като прелъстява съпругите им. Помпей е далеч на изток и оставя Рим в ръцете на консерваторите начело с Катул и амбициозния, неотстъпчив, но ограничен Катон. Ала техният най-заклет съперник Гай Юлий Цезар се превръща в непоколебима опора за реформаторите заради големия си авторитет. Преследван от омразата на политическите си врагове, засенчен от злокобния призрак на конспиратора Катилина, Цезар се опира на неочаквани съюзници: непроницаемия Марк Крас, любовницата си Сервилия, самонадеяните авантюристи Публий Клодий и Марк Антоний. Избран от народа за върховен жрец, той получава подкрепата на шестте весталки — обреклите се на целомъдрие жрици, от които зависи благополучието на Рим. Влюбени в своя покровител, те стават част от многобройното му семейство, в което по ирония на съдбата всички освен Цезар се оказват жени. Колкото повече се издига Цезар, толкова по-непримирима е омразата на враговете му. Заклетият му неприятел Марк Бибул се опитва с цената на всичко да срине цялата му политическа кариера, подкрепен от фанатика Катон, злодея Калпуний Пизон и лукавите братя Целер и Непот. Безжалостната политическа борба прави и Цезар все по-безкрупулен: в търсене на съюзници той не се свени да използва неуравновесения Клодий и безцеремонния Марк Антоний. Но най-чудесен негов помощник се оказва неземно красивата му дъщеря Юлия, която се влюбва в най-влиятелния римлянин — Гней Помпей Велики — и му гарантира безрезервната подкрепа на големия пълководец