„Докато лежах и умирах“ е единствената творба от големия романов шлем на Уилям Фокнър, която не е представяна досега на българските читатели. Четирите романа от златния период на Фокнър — „Врява и безумство”(1929), „Докато лежах и умирах“ (1930), „Светлина през август” (1932), „Авесаломе, Авесаломе!“ (1936) — са сред най-великите достижения на американската литература и именно те определят мястото на Фокнър сред великаните в световната модерна класика. „Докато лежах и умирах“ е епична трагикомедия за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из космоса на Фокнър, въображаемата Йокнапатофа. Семейството на изпаднал дребен стопанин на памукови ниви от изостаналия селски Юг тръгва на път да изпълни един завет, който е приело за свой божи и човешки дълг. И после да се върне честито у дома. А пътуването се оказва бурна одисея на битки с природните стихии, човешките тайни, превратностите на живота, униженията