„Първите утринни лъчи“ е шестата творба на Фабио Воло, в която за първи път повествованието се води от жена. В строго програмираното, монотонно, до непоносимост рутинно брачно ежедневие на Елена внезапно нахлува, неканен и нечакан, един страстен, разголващ, неустоим мъжки поглед, който строшава всички задръжки и я повежда на магнетично пътешествие към чувствената наслада, опиянението от споделените мигове, полета на слетите дихания и тръпнещите тела. Ала понякога свободният избор носи и страдание, макар да отваря дверите към нов и мечтан свят. Боли, когато утринното зарево помита тъмнината и нощните сенки. И пътят към вътрешното освобождение никак не е лек