"Роман за Граала" /нач. XIII век/, първата художествена проза на френски език, е адаптация на роман в стихове от Робер дьо Борон, достигнал до нас в две части - Йосиф и Мерлин. Към тях анонимен последовател на робер дьо Борон добавя и трета - Персевал. Така се ражда трилогията, която публикуваме тук. Френският издател я е поставил под авторитета на Робер дьо Борон, но истинското име на автора й не е известно. В средновековната книжовна практика подобна анонимност не прави изключение. Творецът често премълчава своето име, а нововъведенията и откритията той поставя под знака на традицията

"Роман за Граала" /нач. XIII век/, първата художествена проза на френски език, е адаптация на роман в стихове от Робер дьо Борон, достигнал до нас в две части - Йосиф и Мерлин. Към тях анонимен последовател на робер дьо Борон добавя и трета - Персевал. Така се ражда трилогията, която публикуваме тук. Френският издател я е поставил под авторитета на Робер дьо Борон, но истинското име на автора й не е известно. В средновековната книжовна практика подобна анонимност не прави изключение. Творецът често премълчава своето име, а нововъведенията и откритията той поставя под знака на традицията. Робер дьо Борон" открива вероятно предисторията на Граала /вълшебен предмет, появил се за пръв път в романа на Кретиен дьо Троа "Персевал или разказ за Граала" в недостигнали до нас разкази за последните дни на Иисус Христос. Така той слага траен християнски отпечатък върху мит с келтски произход. Християнската символика на Граала позволява на автора да обедини в едно три различни разказа. Този своеобразен колаж поставя началото на романите цикли във френската литература. Новият подход възприема енциклопедичния дух на XIII век. Като подлага на хибридизация големите разкази, цикличният роман постига непозната дотогава всеобхавтонст на повествованието. /Стоян Атанасов/