Хора идват и чукат на вратата ми – доста народ  наистина – и ми казват, че "Записки на стария мръсник" ги възбуждат. Един бродяга ми мъкне някакъв циганин и жена ту и ние си лафим, плямпаме глупости, поркаме си до среднощ. Телефонистка от международните линии от Нюбърг, Ню Йорк, ми праща пари. Иска да спра да пия бира и да се храня добре. Получавам писмо от някакъв смахнат, който се подписва "Крал Артур" и живее на "Вайн Стрийт" е Холивуд и му се ще да ти помага за колонката. Един доктор чука на вратата ти: "Чета вашата колонка и мисля, че мога да ви помогна. Работил съм като психиатър. " Отпратих го. "Буковски е един мъдър глупак, който говори откровено за безмислието и красотата на живота" "Пъблишърс Уикли"

Чарлс Буковски (1920 – 1994), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е един от най-тиражираните и превеждани американски писатели. Автор е на 50 книги – поезия и проза. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно пише за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. В последната си творба – "Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба", издадена посмъртно, – Буковски е все така ексцентричен, язвителен и проницателен в размислите си за писането, смъртта, парите, авторитетите и абсурдите на човешката природа. Книгата е илюстрирана от друга легенда на ъндърграунда – художника Робърт Кръм. Творческият период на повечето писатели е кратък. Те слушат хвалебствия по свой адрес и им вярват. Има само един върховен съдия на написаното и това е писателят. Ако слуша критиците, редакторите, издателите, читателите, с него е свършено. И разбира се, когато се замае от славата и богатството, можеш да го изсипеш в канала при лайната. Повечето хора не са готови за смъртта, нито за своята, нито за чуждата. Тя ги шокира, ужасява ги. Страшно ги изненадва. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и ѝ говоря: "Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам." – Чарлс Буковски Буковски шокира публиката със своя нелитературен стил, с редкия си, безцеремонен език и със страстта си да каже нещата поновому. Той пренесе живото слово по страниците на книгите си и по този начин очарова читателите, отдавна уморени от стерилността и отчуждаващата скованост на американската литература. – Джей Дохърти

Настоящият сборник включва неиздавани досега в книга разкази и есета, които първоначално са били публикувани в ъндърграунд вестници, литературни списания, дори порносписания. В тях се забелязва как Буковски започва да рафинира своя образ на вироглав, печен, сладострастен пройдоха, който безскрупулно пиянства, бие се, преследва сексуални приключения и пише стихове и разкази, докато слуша Моцарт,Бах, Малер и Бетовен. Разказите на Буковски са като самия му живот – ярки, ужасно смешни, улично-ангелски и тъжни. "Хвърлих се в обятията на своя личен бог: ПРОСТОТАТА. Колкото по-стегнато и кратко пише човек, толкова по-малка е опасността да сбърка или да излъже. Една от проявите на гения е да изрази дълбоки неща по простичък начин. Думите бяха куршуми, думите бяха лъчи, думите проникваха през гибел и обреченост."