Ганьо Сомов, Ганьо Балкански или Бай Ганьо е литературен герой на Алеко Константинов и главно действащо лице в неговата поредица сатирични фейлетони. Първата част, „Бай Ганьо тръгна по Европа“, е обединена около обща нишка на повествованието — пътуването на героя из различни градове на Европа и сравнението между европейските и българските (повлияни от Ориента) нрави. Втората част използва вече изградения герой за осмиване на злободневни теми от политическия живот на България в края на XIX век. Поради голямата и неувяхваща известност на литературния герой, името „Бай Ганьо“ става нарицателно за българин със слабо или силно изразени отрицателни черти в народното творчество на XX век. Във втората половина на XX век се появява и производен нему герой, инженер Ганев (инженер Балкански). Източник: [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бай_Ганьо?oldid=1612443|Уикипедия, свободната енциклопедия]] [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бай_Ганьо|Статията „Бай Ганьо“ от Уикипедия]] се разпространява при условията на [[http://bg.wikipedia.org/wiki/GNU_FDL|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. (Можете да разгледате [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бай_Ганьо?action=history|историята и авторите на статията]].)

В сборник «Болгары старого времени» вошли одни из лучших произведений болгарских писателей-реалистов XIX века: Л. Каравелова, И. Вазова, Т. Влайкова, М. Георгиева и А. Константинова

Алеко Константинов (1863—1897) — крупнейший болгарский писатель-сатирик, автор популярного и поныне «жизнеописания» невежественного и наглого торгаша и политикана — «Бай Ганю». Кроме «Бай Ганю» в сборник входят путевые очерки и фельетоны

В сборник включены рассказы, фельетоны, стихи и басни классиков болгарской литературы — Христо Ботева, Алеко Константинова, Елина Пелина и других, а также наиболее видных современных сатириков и юмористов — Христо Радевского. Радоя Ралина, Петра Незнакомова, Мирона Иванова, Марко Ганчева и других. В качестве иллюстративного материала представлены работы известных болгарских художников