Обсебващ, вледеняващ и разтърсващ психотрилър През една студена зимна нощ мъж е открит до железопътен мост в Стокхолм. Той страда от хипотермия и от легионерска болест. В болницата, където е хоспитализиран, откриват, че според регистрите човекът е мъртъв от повече от седем години. Смята се, че е бил една от жертвите на известния сериен убиец Юрек Валтер, арестуван преди години от инспектор Юна Лина и осъден на доживотна изолация в психиатрична клиника. И докато Лина разследва къде е бил „мъртвият“ през всички тези години, някои неочаквани доказателства принуждават полицията да отвори едно от „студените“ досиета. Опасността е неизбежна и някой трябва да влезе под кожата и в ума на серийния убиец. И то бързо. Преди да е станало твърде късно. Четвъртата книга от серията за разследванията на Юна Лина „Пясъчния човек“ е зловеща и пълна със смразяващи кръвта детайли. Романът за пореден път разкрива невероятния талант на творческия тандем, стоящ зад името Ларш Кеплер, да създава оригинални и мрачни сюжети, които владеят съзнанието на читателите дълго след като са стигнали до невероятната развръзка.     „Сензационно! Сякаш отново се срещате с Ханибал Лектър.“

„Като огън, съвсем като огън.“ Това бяха първите думи, произнесени от хипнотизираното момче. Въпреки че раните му бяха животозастрашаващи — бе прободено десетки пъти с нож в лицето, по краката, тялото, гърба, стъпалата, във врата и в тила, — бяха го въвели в дълбока хипноза, с надеждата да видят чрез неговите очи какво се бе случило. — Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода. Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно. Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал. Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор. В гръцката митология бог Хипнос е изобразен като момче с крила, което държи в ръка макови чашки. Името му означава сън. Той е брат близнак на смъртта и син на нощта и тъмнината. Терминът хипноза е използван за първи път в съвременното си значение през 1843 година от шотландския хирург Джеймс Брейд. С този термин той описва съноподобно състояние едновременно на изострено внимание и на повишена възприемчивост. Днес е научно установено, че повечето хора могат да бъдат хипнотизирани, но все още се срещат различия във възгледите относно приложимостта, надеждността и безопасността на хипнозата. Вероятно това двойствено отношение се дължи на обстоятелството, че с хипнозата се е злоупотребявало от измамници, шоумени и тайни служби по целия свят. Чисто технически е лесно да бъде въведен човек в хипнотично състояние на съзнанието, трудното е да бъде контролиран процесът, да бъде воден пациентът, да се анализира и да се борави с резултата. Само при наличието на призвание и голям опит е възможно действително да се овладее дълбоката хипноза. В целия свят няма повече от шепа истински експерти по хипноза с медицинска квалификация