В бъдещето няма смърт, но няма и нов живот! Добре дошли в бъдещето. Безсмъртието и вечната младост са вече факт, а само в Европа живеят 120 милиарда души. Целият континент е покрит с огромни кули, извисяващи се на километър-два над повърхността, солидни и вечни. Деца няма –ако двама души искат дете, то единият от тях трябва доброволно да се откаже от безсмъртието си. Мнозина опитват да измамят системата и попадат на мушката на военизираните Безсмъртни –маскирани щурмуваци, които силом инжектират серума, причиняващ най-страшното: ускорена старост. Ян е Безсмъртен и знае, че той и другарите му са последната преграда пред хаоса. Отгледан е в интернат, преживял е ада. Сега има за задача да залови опасен терорист. Ако успее, ще се доближи до върховете на кулите, където живеят богатите и щастливите… но го очаква огромна изненада. От автора на „Метро 2033” и „Метро 2034” идва мащабна антиутопия с нов поглед към класически дилеми от гръцките митове, "1984" на Джордж Оруел и "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли

„Здрач“ на Дмитрий Глуховски е първият руски интелектуален бестселър. Това е отговор едновременно и към Дан Браун, и към Чък Паланик. Земетресения в Иран, урагани в САЩ, цунами в Индонезия, суша и пожари в Русия… Заглавията във вестниците и новините по телевизията се преплитат с мрачните пророчествата на маите. Всичко това са брънки от една и обща верига. Знамения, които може да разшифрова един-единствен човек. „Здрач“ е вълнуващата история на този човек. Превеждайки на руски древния ръкопис на испански конкистадор, той е въвлечен във водовъртеж от невероятни събития, който ще му помогне да разшифрова пророчествата и да надникне в бъдещето — едва ли не с цената на собствения си живот. Това е роман метафора, роман манифест. Потопите ли се в книгата, няма да се откъснете от нея до последните й страници. А след като я прочетете, никога няма да я забравите. „Здрач“ обгръща всичко с тежка мъглива пелена. Тук всичко прилича на твоя живот — и нищо не е същото в действителност… Омагьосаният читател блуждае по тази книга, с всяка страница все по-дълбоко се потапя в здрача. Глуховски, ако не е новият Гогол, поне е нашият Стивън Кинг

За своите 28 години Дмитрий Глуховски е успял да учи четири години и половина в Израел, да поживее една година в Германия и три във Франция. Автобиографията му включва работа за „Радио России“, за телевизионната и радио компания „Дойче Веле“, за каналите „Евронюз“ и „Russia Today“, бил е член на Кремълския пул. Част от съдбата му е работата като военен кореспондент в Абхазия и Израел, в град Кириат-Шмон, върху който се стоварват 80 процента от ударите на „Хизбула“. Част от митологията за него са подозренията на колегите му от „Евронюз“, че е шпионин, защото просто „не може млад човек на 23 години да знае пет езика и да не работи в разузнаването“. Част от плановете му е да прекоси нощем с дрезина московското метро в търсене на тайнствен подземен живот. Част от въпросите в главата му са как би живял светът след глобална катастрофа и какво ще стане с модела на обществено поведение, след като обществото ни изчезне. Дебютът му като писател е с антиутопичния роман „Метро 2033“, за който получава литературната награда ЕВРОКОН 2007, Копенхаген, Дания. Годината е 2033. Целият свят е в руини. Човечеството е почти напълно унищожено. Москва е град призрак, отровен от радиация и пълен с чудовища. Москва се е превърнала в град-призрак, отровен от радиацията и населен с чудовища. Малцината оцелели хора се крият в московското метро — най-голямото противоатомно скривалище в света. Неговите станции са се превърнали в градове-държави, а в тунелите цари мрак и властва ужасът. На Артьом, жител на станция „ВДНХ“, му предстои да премине през цялото метро, за да спаси от зловеща опасност своята станция, а може би и цялото метро. Дебютът на антиутопичния роман е в интернет мрежите, където се публикува глава след глава и се посреща възторжено от читателите. След официалното му публикуване става една от най-продаваните книги. По мотиви от него е създадена компютърна игра и се подготвя филм. Хорър фантастика или притча — коктейл между философия и социална критика, или чист екшън — както и да се определи, тази книга се чете на един дъх до най-последната страница. А след това — не може да се забрави

Целият свят е в руини. Човечеството е почти изцяло изтребено. Радиацията прави полуразрушените градове непригодни за живот. А извън техните предели, според слуховете, започват безкрайни изпепелени пустини и дебри от мутирали гори. Ала никой не знае със сигурност какво има там. Цивилизацията угасва. Спомените за някогашното величие на човека обрастват с небивалици и се превръщат в легенди. От деня, в който последният самолет се е откъснал от земната повърхност, са изминали повече от двайсет години. Изядените от ръжда железопътни линии не водят доникъде. Строежите на века, така и незавършени докрай, са се превърнали в развалини. Радиоефирът е пуст и свързочниците чуват само унило виене, когато за милионен път се настроят на честотите, по които някога са предавали Ню Йорк, Париж, Токио и Буенос Айрес. Минали са само двайсет години от момента, в който това се случи. Но човекът вече не е господар на Земята. Създанията, родени от радиацията, са приспособени към новия свят значително по-добре от хората. Епохата на човека наближава края си

Научихме толкова много от „Метро 2033” и „Метро 2034”. Време е да научим истината! Третата световна война прогони човечеството от лицето на Земята. Мегаполисите са или разрушени, или пустеят под радиационните дъждове. Сателитите самотно се носят по орбитите си. Радиото мълчи на всички честоти. Единствено сирените за тревога нарядко огласят преддверията на метростанциите. Там, в тунелите под Москва, последните жители на планетата оцеляват ден за ден. Създали са свои нови общества. Воюват или търгуват помежду си. И не се отказват от надеждата да си върнат господството над повърхността. Но първо трябва да се справят с вечния човешки ламтеж за власт. Комунистите от Червената линия и нацистите от Четвъртия Райх са готови да разпалят война по всички спирки, в целия затворен метро-свят, за да наложат идеологията си. Сталкерът Артьом още е преследван от кошмари. Редовно той излиза на повърхността, излагайки се на радиацията, за да претърсва радиочестотите. Но те все така мълчат. Единствената надежда за него са думите на странен старец на име Омир, който твърди, че на една далечна спирка някой е чул по радиото чужди гласове. В отчаянието си Артьом се отправя да търси този човек. И се оказва забъркан във война, от която зависи съдбата на последните останки на човечеството. „Метро 2035” продължава и завършва историята на Артьом от първата книга на култовата трилогия, но може да се чете и като самостоятелен роман

Наказанието дойде преди престъплението — а сега е време за отмъщението… Иля се връща в Москва след излежана седемгодишна присъда. Навремето е имал всичко — семейство, любима, бъдеще. Но в една бурна нощ чужда прищявка му отнема всичко в миг. И твърде много време е трябвало да страда, да търпи, да оцелява. Държала го е майчината обич, мечтата да си върне своето момиче — и да поиска сметка на онзи, който го с лека ръка го е натопил: младши лейтенант от Федералната служба за контрол на наркотиците Петър Юриевич Хазин. Който за седем години доста се е издигнал. Седем безкрайни години времето едва се е движило. Но в рамките на броени дни светът се срива върху Иля. Майка му не го е дочакала, срещата с Хазин прераства в кървава саморазправа, няма пари, а бъдеще така и не се предвижда. Сега има само един чужд телефон, в който се съхранява цял един живот — снимки, клипове, дълги разговори, раждането и разпада на една любов, историята на едно предателство и жестока семейна вендета. Иля може да си присвои този живот. Никога не е било по-лесно да бъдеш някой друг. Но и цената никога не е била по-висока. Психотрилър и криминална драма, „Текст” е модерна трактовка на отношенията между поколенията, история за невъзможна любов и закъсняло отмъщение. За големия град, който поглъща хората — и за телефоните, които поглъщат души. Нова посока за Дмитрий Глуховски, световноизвестния автор на трилогията „Метро”, романите „Здрач” и „Бъдеще”, сборника с разкази „Разкази за Родината” и др