Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата. „Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд. Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си. Стъпките спряха зад него. Настъпи тишина. Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст. — Скъпи — промълви тя. Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци. Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…