Повестта „Безпокойство“ поставя наболелия въпрос — възможно ли е човечеството да съзидава, без да разрушава, и доколко е възможен контакт между хуманоиден и нехуманоиден разум. Паралели с фантастичния свят на филма „Аватар“ предизвикаха множество полемики и припомниха позабравената класика на братя Стругацки от 60-те години на миналия век. Планетата е Пандора — а земните хора там са просто туристи. Скучаят или ловуват из живата и загадъчна гора. Но какво се крие под лилавата мъгла, която се стели под върха, избран за база на земляните. Сред дебрите на гората често изчезват и хора от Базата. Атос, учен от Земята, живее с Нава насред гората, в малко село, което трепетно очаква великото Обсебване. Никой вече не помни защо е нужно това Обсебване. Всички знаят само, че Гората някой ден ще настъпи и Водата ще ги залее. В усилието си да се върне при своите, Атос тръгва да търси стопаните на загадъчната планета. В допълнение към повестта „Безпокойство“, в сборника са включени и два разказа: „Забравеният експеримент“ и „Частни предположения“

Може ли да бъде променено бъдещето? Съществува ли такъв талант? На този въпрос и на още много други отново ще търсим отговори в романа на Борис Стругацки. Постижимо ли е безсмъртието и всъщност нужно ли ни е то. Действието ни пренася в Петербург през деветдесетте години на XX век. Група хора, събрани от странните си таланти, се опитват да помогнат на приятел в беда. От Вадим е поискано да промени бъдещето. Дали ще успее и какво ще донесе това? Какво е талантът и има ли човек без талант? Кой ще ни отвори вратата към него и какво ще стане, ако отворим грешната врата? Все важни и уж трудни въпроси, чиито отговори книгата загатва така, че без усилие ги откриваме в самите себе си. Братя Стругацки са част от безсмъртното литературно наследство на Русия. Влиянието им върху фантастиката е неоспоримо вече за няколко поколения читатели, израснали с техните книги

В повестта „Трудно е да бъдеш бог“ се опровергава още един мит, породен от нашия век — митът за идилично-безгрижния контакт на човечеството с братята по разум във Вселената. „Трудно е да бъдеш бог“ води читателя заедно с пратениците на Земята на една изостанала планета. Там, в областта Арканар, представителите на Земята рискуват живота си сред мракобесието и невежеството и се опитват да спасят разума на страната — учените, лечителите и поетите. Пред тях се изправя въпросът как да живеят като „богове“, като висши същества, като хора, които познават законите на историята, без да използуват оръжие. Мъжеството и дълбочината в тази повест са родени от сложността на нашето време. В нея няма илюзии за „изтриване“ на противоречията. Няма леки пътища, готови истини, предубедени решения, няма компромиси. Вярата в бъдещето на човечеството не е сляпа вяра. Тя е изстрадана от историята на човечеството, изминало почти 14 хиляди войни и дошло до революцията

Ако забележите, че все нещо ви пречи да си вършите нормално работата или да направите Голямото откритие, то знайте, че това не е случайно! Може да се окаже, че срещу вас се е изправил съюзът на 7-те мъдреци или пък агентите древна и много могъща цивилизация. Те се чувстват застрашени от вашите бъдещи открития и се намесват във вашата дейност… Било чрез обикновен подкуп, било чрез заплаха и принуда. Това е повест за Избора, личния избор. Как да постъпим: да следваме убежденията си, когато заплашват нас, нашите близки или пък ни предлагат да ни купят, или пък да се предадем и да продължим напред, т.е. встрани, по криволичещите пътеки на поражението и компромисите…

Многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот

Пикник край пътя     Пикник на обочине, 1972 Охлюв по стръмното     Улитка на склоне, 1966 Бръмбар в мравуняка     Жук в муравейнике, 1979  Милиард години до свършека на света     За миллиард лет до конца света, 1976

Комсомолецът от 22-и век Максим Камерер, попада на обитаема планета и влиза в ролята на Робинзон Крузо. Намесва се активно в хода на историята на тамошната цивилизация. Нарушава равновесието на силите и резултатите не закъсняват… Накрая разбира, че лошите всъщност са добрите и изобщо нещата са доста по-сложни отколкото са му се стрували в началото. Жанрът е „екшън“, има, разбира се, и криминален елемент. За любителите на конспирацацията са предвидени поне две загадки, чиито отговори присъстват в романа, но са в неявен вид. Още от самото начало на експедицията нещата потръгват накриво — загубва кораба си. Контактът с аборигените също не минава съвсем гладко — задържат го на границата без дрехи и документи. Поради странното му поведение и неспособноста му да говори и разбира езика, той е изпратен в Специалното студио — лудницата. Съвсем неочаквано от там го извеждат, но по пътя към столицата претърпява ПТП и му се налага да се оправя сам. След първоначалния период на адаптация, Максим постъпва в Бойния легион — силите за бързо реагиране. Участва в акции срещу терористи, т.нар. дегенерати. Първата загадка е: защо и с каква цел неговият началник ротмистър Чачу го включва преждевременно в екзекуцията на осъдените терористи? След неизпълнение на пряка заповед Максим е разстрелян „неуспешно“ и постъпва в Съпротивата — терористичната организация, срещу която се е борил досега. При акция, в която са убити повечето от членовете на групата, Максим е арестуван и осъден на каторга. Ето следващата загадка: кой е предателят (доносникът в групата на Максим)? Така се затваря първият кръг в романа — Максим се завръща на мястото, където е кацнал на планетата (каторгата). След като е установил, че не може да промени системата отвътре, Максим решава да опита с помощта на съседните страни. Затваря се вторият кръг в романа — Максим отново се озовава в каторгата. Натрупал опит и сили, накрая героят се завръща в столицата за окончателния си удар

„Експериментът си е експеримент“, но любовта на човека към живота все пак е по-силна от всичко. Жителите на Града знаят от собствен опит, че всяка благородна цел се постига трудно. Идва момент обаче, когато трябва да се избира между идеала и необходимостта, между жертвата и безразличието. А когато се окаже, че и двете възможности са еднакво болезнени и непоносими, става ясно, че никой не е готов за истински избор

 Превод са руског и поговор Андриј ЛАВРИК: Сталкер у зони пикника, По роману снимљен филм Сталкер, који је постао класика филмске уметности, а сценарио уа филм направили су браћа Стругацки... Ћирилица, 204 стр

1968 година. В разгара на чехословашките събития Аркадий и Борис Стругацки публикуваха в провинциалното (сибирско!) списание „Ангара“ продължението на „Понеделник започва в събота“. Скоро броят бе инкриминиран за цели 20 години. Докато превеждах през 1988 г. „Приказка за Тройката“, в „Огонёк“ излезе ново, вече преработено издание. Може би защото бях влюбен в ксерокопията на публикацията в „Ангара“, преработката не ми допадна. Писах на Аркадий Натанович, че според мен блестящата гротеска на тоталитарната система, достойна за перото на Суифт, е позагубила от остротата си. Помолих ги да представя на българските читатели оригиналното издание. И, слава богу, те се съгласиха напълно с мен. Пловдивските издатели обаче се отказаха да публикуват превода през 1989 г. и той остана да лежи в чекмеджето ми вече не по политически, а по икономически причини. Щастлив съм, че най-сетне дойде време и за „Приказка за Тройката“ да види бял свят у нас. Милан Асадуров

Читателите като цяло обичат простите отговори. Но в произведенията на късните Стругацки, а също така и в романите, написани само от Борис Натанович, без участието на по-големия му брат, такива отговори няма. Ще се сблъскате, обаче, с горчиви размисли върху въпроса, защо всяка крачка встрани от общественото благо се превръща в разпад и дори в унищожение на отделната личност, с дръзки опити да се разбере маршрутът, по който плава корабът на историята, с вечната дилема можеш ли да останеш верен на себе си и своето предназначение, въпреки съдбата и въпреки хората. „Търсене на целта“ не е книга за бързо четене. Това е роман за една епоха и няколко конкретни личности, изпълнен блестящо като сюжет и език и зареден с неподражаемата атмосфера на братя Стругацки

Класиците на съвременната научна фантастика и може би най-известните руски фантасти зад граница, братя Стругацки започват писателската си кариера през 1959 г. с традиционната научно-техническа и приключенска фантастика. Социалният и психологическият момент се засилва и става доминиращ във втория период на творчеството им. Снежната буря и падналата лавина са затворили пътищата и старият хотел „При загиналия алпинист“, в който отсяда инспектор Петер Глебски, остава откъснат от външния свят, а гостите му — заложници на зимата… и един на друг. Постепенно полицаят се оказва в центъра на тайнствени събития. Един от гостите е намерен мъртъв. Глебски започва разследване, което го обърква още повече, принуждавайки го да търси отговори там, където те са малко вероятни. Да развърже възела от тайни, му „помага“ като по чудо спасилият се изпод лавината последен гост — дошъл незнайно откъде, да прибере себеподобните си от Земята…