„Тайните на дворцовия живот“ от Любомир Лулчев е произведение, което се чете на един дъх. Неговата сила и привлекателност е в достоверността. За разлика от парижките, петербургските, цариградските и други потайности софийските са автентично документални. Любомир Лулчев е офицер от българската армия и герой от войните 1912–1918 г. След това става дъновист и близо едно десетилетие е живата връзка между учителя Петър Дънов и цар Борис III, като предава съветите на първия и тълкува сънищата на втория. Затова той завинаги ще остане в нашата история като „българския Распутин“. След 9 септември 1944 г., без да е виновен за нещо, е осъден от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Но дневникът му (отпечатан без редакция и съкращения), в който са описани интимните преживявания и тайни на царя и неговото политическо обкръжение, остана. И той завинаги ще хвърля светлина по коридорите на властта за времето от 1938 до 1944 г