„Черният отряд“ е първият увлекателен роман от прочутите Хроники на Глен Кук — дарк фентъзи серията за последното велико братство от древни времена, която включва още: „Надвисналите сенки“ и „Бялата роза“. Рота наемници, назоваващи се Черния отряд, се намират в безнадеждна ситуация — принудени са да встъпят на служба при Силите на мрака. Техен господар става Ловеца на души, загадъчна фигура от Десетте, Които Били Покорени — древни магьосници, възродени за живот след столетия мъртвешки сън. Каква роля е отредена на Черния отряд: коз ли ще бъде или пожертвана пешка в интригите на Тъмните сили?…

Надвисналата сянка“ е вторият епос от прочутите Хроники на Глен Кук — дарк фентъзи серията за последното велико братство от древни времена, която започва с „Черният отряд“. Следва романът „Бялата роза“. Наемниците от Черния отряд са въвлечени в битка отново — и този път на страната на Тъмните сили. Но сега не васалите на Господарката застрашават света — опасността е много по-голяма, а надигащата се магьосническа злина — по-древна и ужасяваща от Десетте, Които Били Покорени. Може би съществува път към светлината за наемниците от Отряда, дори за такива като тях. Ако могат да го извървят и да оцелеят…

Бялата роза“ е третият епос от прочутите Хроники на Глен Кук — дарк фентъзи серията за последното велико братство от древните времена, която започва с „Черният отряд“ и „Надвисналата сянка“. Преродената Бяла роса е последната надежда на доброто в битката срещу сатанинската магьосница, известна като Господарката. От подземното си свърталище в Равнината на страха войните от Черния отряд, някога воювали на страната на тъмните сили, сега поддържат каузата на Бунта. Приближава завръщането на Кометата, вещаеща пробуждането на Властелина. В далечните Могилни земи, където е погребана силата на най-могъщото зло, започват да се събуждат злокобни създания. Господарката и нейните Покорени, застрашени от надигащата се злина, са готови да се съюзят дори с Бялата роза

В тази книга е описана паралелната история на Гарвана и Глезанка, отцепили се от Черния отряд, докато събратята им се движат на юг в търсене на изгубената си история. Сребърният клин е забит в ствола на фиданката на Старото Бащинско дърво. Той съдържа есенцията на умопомрачителното зло на Десетте, Които Били Покорени — Властелина. Сразен от Господарката и изхвърлен от този свят, всичко, което останало от него, е прокрадваща се злина. Но гробището, някога представлявало Могилните земи, пази повече тайни, отколкото мъртъвци. Всички, които биха искали да притежават мощта на Властелина, са привлечени от клина. Безразсъдно смела група крадци са първите, които се докопват до него, и хищният и злостен Хром се завръща в един неподозиращ свят. Силите се струпват, двете страни настъпват и смъртните мъже може само да загинат, докато Господарят на мрака воюва за владичество

След разрушителната битка при Чар Знахаря повежда силно намалелия Черен отряд на юг в търсене на изгубените Анали. Те трябва да бъдат върнати в Катовар — град, отдалечен на осем хиляди мили, който може би съществува само в легендите, родното място на първите Свободни наемници. Всяка стъпка от пътя на отряда е следвана от мрачните сенки на черни гарвани. Колкото повече напредват на юг, през бъкащата от буболечки джунгла, през завардените от жадни за кръв пирати реки и градове — полуживи или мъртви, преследвани от спомена за някогашния кървав преход на отряда на север, толкова повече броят на наемниците нараства. Но те са неизменно наблюдавани от Господарите на сенките — смъртоносен нов враг, който заплашва да завладее свободните градове на север. Тамошните предводители виждат във възвръщащия се Черен отряд единствения си шанс да не попаднат под влиянието на Сенчестите… и някогашните велики магьосници — Покорените… 

Летописът разказва събитията при завръщането на Черния отряд към своите корени в Катовар, видени през очите на Господарката. Отправили се на юг в търсене на своята предистория, наемниците се оказват намесени в политическите кроежи управниците на градовете, които се намират на границата със Сенчестите земи. В решителната битка край Талиос отрядът губи битката, но спасява града. Господарката става новият Капитан и продължава мисията на наемниците, въпреки коварството на жреците и градоначалниците, за спасяване на тамошното население от прокобата на оцелелите Сенчести господари. Нейни съюзници са Удушвачите — убийци, кланящи се на кървавата богиня Кина, свързана с ранната история на отряда. Ала изпълзелите от мрака сенки осъществяват своите дълго и отдавна планирани отмъщения и кроежи…

Вятърът стене и вие със злокобно дихание. Мълниите реват и трещят. Яростта е жива над равнината на блестящия камък. Дори сенките са уплашени. Белези от катаклизъм обезобразяват равнината, помнеща времена на мрачно съвършенство. Назъбена пукнатина прорязва като мълния повърхността й. Пролуката никъде не е толкова широка, че дете да не може да я прекрачи, но изглежда бездънна. Разстила се мъгла. Тук-там прозират намеци за цвят. Всеки цвят се изпълва с хиляди черни и сиви оттенъци. В сърцето на равнината се извисява огромна сива крепост — тайнствена и по-древна от всеки записан спомен. Стара кула се е срутила напряко на цепнатината. От сърцето на укреплението се носи ужасно, дълбоко и бавно туптене — като на дремещо сърце на света, разцепващо древната тишина. Смъртта е вечност. Вечността е камък. Камъкът е мълчание. Камъкът не може да говори, но помни. Така започва втората книга на блестящите камъни, достигнала до нас благодарение на Мъргън — знаменосец и летописец на Черния отряд. „Тя е тъмата“ е разказ за пътешествието на Отряда към миналото си и Катовар, Наемниците се оказват между армията на Дългата сянка, очакваща ги, за да ги разгроми, и неверни съюзници в тила, готвещи предателство. Кина — богинята разрушителка, влие на събитията и се опитва да се завърне. Ловеца на души си има собствени планове, а Знахаря вече не споделя своите с никого