Убиецът измъкна ножа си и го заби в незащитения стомах на мъжа; офицерът се строполи. Главатарят на амеметите извади къса бойна тояга изпод наметалото си и размаза главата му, пръсвайки мозъка по земята. После се върна при входа и извика: -Доведете вещицата! Не след дълго старицата се приближи, стиснала малка четчица и гърне с човешко багрило. С уверени движения незрящата жена започна да нанася по входа и стените на гробницата магически думи и проклятия към фараона. Водачът на амеметите се запита какъв бе смисълът да му плащат толкова пари само за да оскверни бъдещия гроб на фараона? Пък и кой ли мразеше избраника на боговете толкова, че да даде подобен израз на злобата си? Вещицата привърши работата си и се изправи: - С нас е свършено - пошепна тя. - Вярно е, но само за някои! - отвърна й водачът на амеметите и пристъпи зад нея. Хвана я за косата, дръпна главата й назад и преряза гърлото й

Какво обединява зловещите убийства на кротък пътешественик, мирен пратеник, царски вестоносец, млада танцьорка, и жрец от храма на Анубис? Как е бил откраднат огромният аметист, пазен зорко от двама пазачи в заключено отвсякъде помещение? Каква тайна крие гробницата на Тутмос I, чието местонахождение е известно само на неговата дъщеря и настояща царица? Единствено съдията Амеротке — този древен Шерлок Холмс, се оказва способен да открие отговора на тези въпроси, но дори и неговият живот виси на косъм. Това е малка част от заплетения сюжет на „Жертвите на Анубис“ — третата книга от нашумялата крими поредица на британеца Пол Дохърти „Египетски загадки“

Неизвестен убиец преследва десетимата най-прославени воини от войската на фараона. Умъртвява ги по особено жесток начин, за да им отмъсти за отколешна любовна неправда. Сред жертвите му се нареждат още богата вдовица, синът на отдавна обезглавена вещица и млада танцьорка от храма на бог Сет. Един-единствен човек в древна Тива е способен да разнищи старателно заличаваната връзка между убитите и да посочи кой е извършителят. Това е само част от динамичния сюжет на "Убийците на Сет" - четвъртата книга от поредицата "Египетски загадки" на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет - зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги - "Маската на Ра", "Храмът на Хор" и "Жертвите на Анубис", се радват на голям интерес и широка читателска популярност. В "Убийците на Сет" постоянният герой - съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале - "Китайски загадки" на Робърт ван Хюлик, "Египетски загадки" на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация

— Ела! — прошепна глас в тъмнината. Водачът на разбойниците заобиколи кладенеца. — На колене! — той се подчини. Зърна неясни силуети, усети аромата на жасмин. — Носиш ли я? — Да, господарю. Изведнъж нечии ръце рязко измъкнаха книгата от скута му. — Видя ли какво пише вътре? — Не, господарю. — Лъжеш! Отворил си я, вместо да наблюдаваш какво правят хората ти. — Не, господарю... Предводителят на себаусите долови лек шум, последван от звънтене на тетива. Стрелата се заби дълбоко в гърдите му — бе изстреляна от толкова близо, че ударът го повали по гръб на пясъка. От устата му шурна кръв, тялото се разтърси в конвулсии. Последното, което чу, преди да се удави в собствената си кръв, бе заповедта тялото му да бъде заровено дълбоко в пустинята

Времето минаваше в някакво странно спокойствие и тишина, но над всичко тегнеше притаена опасност. Не, не бях усетил нищо определено, но от време на време се случваха загадъчни събития, в които долавях мълчалива заплаха. Веднъж през втория месец от сезона на разлива в трийсет и четвъртата година от царуването на Аменхотеп и непосредствено след Празника на Опет икономът на Забуления, съпровождан от хората на Имри като ескорт, се върна от пазара с кошница сочни смокини. Бръкнах в съда както обикновено, за да опитам храната преди господаря. Смокините се раздвижиха под пръстите ми и изпод плодовете се показа тъничка, но силно отровна скална пепелянка. Мигом извадих ножа и я промуших. Тя се сви на кълбо, но след нея изпълзя още една. Убих и втората и захвърлих кошницата в дъното на градината. Приех инцидента за случайност и не казах никому нищо. Осемнайсетата династия (1550-1323 г. пр.Хр.) отбелязва може би най-високия връх на древната египетска империя както в границите й, така и извън тях. Тя е период на величие, разцвет и триумфираща победоносна политика. Но тя е и време на големи промени и бурни събития, особено в последните години от царуването на Аменофис III и внезапното възшествие на престола на Великия еретик Ехнатон, когато различните религиозни идеологии са в свиреп сблъсък, а над страната е надвиснала мрачна заплаха от страна на империята на хетите. Това е периодът, в който се развива действието в последната шеста книга от поредицата "Египетски загадки”. Пол Дохърти е професионален историк с особени интереси в областта на древната и средновековната история. Автор е на повече от 30 книги, пресъздаващи с неповторим автентизъм обаянието на отдавна отминали епохи и възкресяващи за съвременността блясъка на загинали цивилизации

Затворникът се усмихна. Позна химна, изпят толкова изтънчено и нежно в това ужасно пъклено място: беше хесетски псалм от неговия собствен храм. Думите и мелодията бяха окончателният подтик на затворника. Щеше да тръгне нощес или да умре в това гнездо на ужаса, дори ако трябваше да използва своите умения да приготвя някои лекове и отвари, та да може неговата ка да се откъсне, свободна от тялото му, и да започне величавото си и страховито пътешествие към Вечния запад. Каквото и да се случеше, той щеше или да бъде свободен, или да умре през следващите няколко часа!

Обиколих саркофага внимателно. Беше висок поне метър и половина и широк около два. Клекнах и прокарах ръце по повърхността. Различих йероглифите, издълбани в кварцита: сова, човешка длан и ръка, езеро с вода над уста, полегнал лъв, бебе пъдпъдък под нощно небе, счупен скиптър, въжена примка над гребен на вълна. Надписът представляваше злокобно проклятие: Всеки, който се осмели да докосне този саркофаг, ще бъде проклинан от боговете от сутрин до вечер и душата му нивга няма да намери покой. Понеже вече бях прокълнат, не ми пукаше. Защо погребението на Тутанкамон е направено толкова набързо? Защо то се е състояло не във великолепна гробница, а в помещение подобно на склад? Защо той умира толкова млад? На тези и много други въпроси отговаря Пол Дохърти в историческия си криминален роман – "Прокобата Тутанкамон". Той умело пресъздава политическите интриги, религиозните спорове и военните подвизи на осемнайсетата императорска династия в Египет

Злините следваха една след друга. Пророчествата бяха открити и унищожени. Тутанкамон изпадна в пристъп. Бях там, когато се случи. Заклевам се в истината: Тутанкамон влезе в спалнята си, нетърпелив да говори с любящата си съпруга, и я завари в леглото с дядо й. Това бяха последните думи, които ми прошепна, преди сърцето му да се отдалечи и да изпадне в онзи сън, побратим на смъртта. Живя много дни, понякога легнал като глух, понякога в конвулсии и треска, при които удряше врата си в рамката на леглото. Направих каквото можах, но бях сам. Ай вече протягаше врат като кобра, съзаклятничеше и планираше, лъжеше и подкупваше, като се обявяваше за фараон

Хармонията в Дома на гората бе грубо нарушена и разстроена седем дни по-рано, когато дълбоко в буренясалата и занемарена градина беше открит подпухнал труп на мъж с отсечени ръце. Странникът, когото никой не можа да разпознае, беше гол и по всичко личеше, че е бил удушен – около гърлото му имаше все още здраво пристегната кърпа от червено платно. Плъзна слух, че непознатият сигурно е жертва на отколешните врагове на Имотеп – аритите. Може би това беше предупреждение?