В края на шейсетте Док Спортело, лосанджелиски частен детектив от специална порода, който живее на плажа, разследва заедно с най-близкия си неприятел, ченгето Бигфут, странното изчезване на милиардера Мики Улфман, за което му съобщава бившата му приятелка Шаста. Времето е по-скоро драматично: бунтове в квартал Уотс, войната във Виетнам, Чарлс Менсън — и залеза на хипарското движение, употребено и удавено в прилива на един хищнически либерализъм, който не може да бъде избегнат. Док Спортело е един от многото изпълващи романа тревомани, напушеняци, друсалки и още осемнайсет синонима на употребяващите, които потеглят на психеделичен трип с ганджи, козове, картони, че дори херинги, на фона на нищо друго, освен рок и в компанията на въздействащи на либидото им момичета. Отчасти черен роман, отразяващ в преувеличен и гротесков вид мечтата и разочарованието на хипитата, написан на уличен жаргон и изпълнен с понякога енигматични, но винаги забавни диалози, „Вроден порок“ е поредната „висока топка“ на вече известния у нас Томас Пинчън. По книгата е заснет филм (с режисьор Пол Томас Андерсън), който има няколко награди, плюс две номинации за „Оскар“. Томас Пинчън е автор на романите „V.“, „Обявяването на серия 49“, „Гравитационна дъга“, „Вайнленд“, „Мейсън и Диксън“, „Срещу деня“, „Вроден порок“ и „На ръба на света“, както и на сборника с разкази „Бавноразвиващият се“. Получава наградата на американската критика през 1974 година за романа „Гравитационна дъга“

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ. Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди. Носител на наградата на американската критика за 1974 година. На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]