Годината е 1965, действието се развива в университетски град в Кънектикът, а полицията все още не използва психологическия профил за разкриване на серийните убийци. Лейтенант Кармайн Делмонико трябва да се учи сам в хода на разследването, в което убиецът е винаги две стъпки пред него. Историята започва, когато в изследователски център по неврология са намерени части от тялото на младо момиче. Бързо става ясно, че убиецът най-вероятно е служител на изследователския център и това не е първото му убийство. Жаден за кръв, той изобретателно и нагло се прицелва в определен тип момичета. Заподозрените са много: богат и амбициозен млад индиец, който се стреми да спечели Нобелова награда; професорът, който ръководи института и върши странни неща в мазето си; невротичен специалист по епилепсия с международна известност; неврохимик с вкус към добрата храна, виното и музиката; японец с редки и необичайни занимания и икономическият директор на института Дездемона Дюпре, корава жена, стъпила здраво на земята, към която Делмонико изпитва все по-силно и опасно привличане. Серийният убиец се развихря и става още по-брутален. В същото време самотникът Делмонико и силната, но и енигматична госпожица Дюпре навлизат по-дълбоко в тайните на заподозрените, докато стигат до стара семейна тайна, скандална и ужасяваща. Но дали в нея се коренят причините за убийствата? Колийн Маккълоу майсторски поддържа напрежението и не разкрива истината до последната страница, а развръзката идва като гръм от ясно небе