Копнея за дните преди Последното Опустошение. Епохата преди Вестителите да ни изоставят и Сияйните рицари да се обърнат срещу нас. Времето, когато в света все още имаше магия, а в сърцата на мъжете — чест. Светът стана наш, а ние го загубихме. Изглежда, няма по-голямо изпитание за човешките души от самата победа. Или пък победата бе само илюзия? Осъзнаваха ли нашите врагове, че колкото по-упорито се бият, толкова по-твърдо се съпротивляваме? Може би видяха, че огънят и чукът само правят меча по-добър. Но небрежен ли си към стоманата достатъчно дълго, тя най-сетне ръждясва. Наблюдаваме четирима. Първият е лечителят, принуден да остави цяровете и да стане войник в най-жестоката от войните на нашето време. Вторият е убиецът, който плаче, докато убива. Третата е измамницата — млада жена, която носи пелерината на учен над сърцето на крадец. Последният е върховният принц и пълководец, отворил очи за миналото и губещ жажда за битки. Светът може да се промени. Владеенето на стихиите и Владеенето на броните могат да се върнат; магията от древността може отново да е наша. Ключът са тези четирима. Един от тях може да ни спаси. И един от тях ще ни унищожи. „Рядкост е писател да разбира добре как действат водачите и как всъщност любовта пуска корени в човешкото сърце. Сандърсън е изумително мъдър.“ „Харесах тази книга. Какво друго да кажа?“