11 години по-късно един писател се осмели да цитира писанията на Христо Калчев. 11 години всички го четяха, говореха си тайно, но никой не се осмели да каже истината. След тези години журналистът и писател Григор Лилов го цитира в книгата си „Големите играчи“. Но Калчев ли беше човека, който трябваше да извади на бял свят кирливите ризи на политици, полицаи и мутри? Явно на другите не им стигаше смелост. Както и да го мисля, каквото и да си го представям като издател, приятел и човек, познаващ човека Христо Калчев, аз смятам, че той беше пророк на нашето време. Не като Нострадамус, не като Ванга, той беше пророк на политическото време. Следейки събитията, макар и без да участва активно в тях, Калчев знаеше какво ще стане

“- Абортирай това копеле - каза Симо Митев, когато се върна от Либия. Жена му беше трети месец бременна, той — пети месец извън страната. Симеон Митев беше мек човек. Жена му чу повече предложение отколкото заплаха. Симо — строителен работник, прекарал три години на една строителна площадка на границата на Либия и Судан излезе от дома си и отиде в кварталната кръчма "Доверие", където знаеше, че ще намери ако не приятелите, то познатите си от града. Посрещнаха го с бурни овации "ще черпиш", "честито", "да ти дава Господ син", "няма да ти се затрие семето" и т.н. Унил и смутен Симеон Митев седна при съгражданите си, имитира, че събитието е радостно и жизнено за него, почерпи и без това бедните си съграждани и когато заведението затвори отиде, и седна на една полусчупена пейка на брега на реката. "И каква стана тя?" помисли си той. "Аз се блъскам като роб при петдесет градуса на сянка в пустинята, а тия, на които платих питието ми направиха дете". Разбира се той не можеше и да предполага кой от тях е автора на труда, което жена му се готвеше да го пробута като негов. Мек, тих човек и работяга, мразещ конфликтните обстановки, той отиде в къщичката на баща си и майка си, опита да ги събуди, но не успя. Старците спяха дълбоко. Изпуши още няколко цигари в горещата августовска нощ. Не го допуснаха в гранд хотел "Дунав" (не бил облечен подходящо) и той унило се прибра в дома си. Бременната му жена спеше. Симеон Митев си наля една водна чаша кайсиева ракия — производство на баща му, пусна някаква арабска програма по регионалното ТВ и се разплака. "Какъв го дървех в пустинята" мислеше си той, докато ближеше с език сълзите си. После в главата му се прокрадна друга мисъл: "Какво е виновно това дете, което расте в корема на оная курва?" Повече не помнеше

Поредната книга от сагата на Христо Калчев за престъпния свят в България. Колкото пъти взема в ръка някоя от тези вулгарни романи, толкова повече се убеждавам, че писателят е много добър в анализирането и често успява да изпревари събитията. Отново ще имате невероятната възможност да се насладите на онзи стегнат език, в който само с няколко думи научавате много. При това новата информация, може да ви накара да се замислите сериозно кой кой е в българското общество и политически елит, кой дърпа конците в политиката на държавите и какво може да ни очаква в бъдеще