Животът на Дризт До’Урден — преследвания мрачен елф, е по-добър от всякога. Неговият най-скъп приятел, Бруенор, е възвърнал трона си, а обичните му спътници — Уолфгар Кати-Бри, подготвят сватбата си напролет. Дори полуръстът Риджис е изоставил охолния си живот, за да се върне при своите приятели. Всички са се събрали в изпълнените с несметни богатства зали на Митрил Хол, където се чувстват в безопасност, а чуковете на джуджетата напяват своята дребна и безкрайна песен. Но за да постигне това, Дризт е оставил зад гърба си могъщи врагове и миналото не е забравено. Лот, страховитата Кралица на Паяците, почитана от мрачните елфи, няма да се спре пред нито, за да отмъсти на До’Урден за някогашното му непокорство прегрешения. Тя успява да се промъкне: между приятелите и да посее семената на недоверието и ревността сред тях. И приключенията започват отново

Не мога да намеря отговори в Митрил Хол… Привидното спокойствие на Дризт До’Урден не ми показва нищо от бъдещите замисли на елфа. И все пак, в името на моите приятели трябва да узная мрачните му намерения. И така, аз се страхувам, че ми остава само едно място, където да проверя… Подземния мрак. Мястото на зловеща тъмнина, където не съществуват сенки и където Дризт До’Урден не желае никога да види отново. Но благодарния мрачен елф все пак се връща там, за да открие своите прияли в града на гномовете Блингденстоун и да стигне до Мензоберанзан — града на мрачните елфи. И едва тогава той разбира истинските размери на злото, което набира сили и протяга ненаситните си пипала към приятелите му в Митрил Хол

Нека проклетите мрачни елфи да дойдат! Навсякъде около себе си Виждах Възбуда. У джуджетата, у Кати-Бри, дори у Риждис — полуръста, известен повече с любовта си към храната и дрямката, отколкото към войната. Аз също го усещах. Това горящо очакване, това дружеско чувство, което караше мен и всички останали да се потупваме по гърбовете, да се хвалим и за най-малкото допълнение към общата защита и заедно да извисяваме радостно гласове при всяка добра новина. Какво бе това? Бе нещо повече от споделения страх, повече от благодарността за онова, което имахме, докато осъзнавахме, че скоро може да ни го отнемат. Тогава не го разбирах — в онова време на ярост, в онази еуфория на трескави приготовления. Сега, когато погледна назад, виждам всичко ясно. Беше надежда

През целия си живот търсех място, което да нарека свой дом. Смятах, че домът е място и той наистина е, макар не физически осезаемо. Истинският дом е тук — в сърцето. Той е чувството, което само присъствието на истински приятели може да ти даде. Сега, когато вече знам това, най-сетне открих и истинския си дом. Ако обстоятелствата не ми позволяват да остана в него, тогава просто го вземам със себе си. Пътешествията на мрачния елф Дризт До’Урден го отвеждат отново към невероятно опасни и вълнуващи приключения. Пътят му сякаш няма край. Но най-дългото пътуване, към истинския му дом като че ли е на път да завърши — въпреки силите на злото, въпреки демоните и омразата и заради истинските приятели