Втората част на този великолепен философски трилър е фокусирана върху Дагни Тагарт и нейната мъчителна дилема как да остане вярна на себе си: дали като продължи битката да запази своя бизнес — или като го изостави. След нови правителствени намеси и регулации икономиката колабира. Правителството обвинява алчните бизнесмени и джунглата на свободния пазар; налага допълнителен контрол, но кризата се задълбочава… Най-успешните индустриалци, инженери, лекари, композитори, на чиито постижения като върху плещите на древни титани се крепи света, изчезват без следа. Мистериозният Джон Голт спира двигателя на света. Преследвайки го, Дагни Тагарт открива Атлантида. Според изследване на библиотеката на Конгреса от 1991, „Атлас изправи рамене“ е най-влиятелната книга след Библията в Съединените щати

„Атлас изправи рамене“ превръща Айн Ранд не само в един от най-популярните писатели, но и в един от най-влиятелните мислители на съвременния свят. Това е удивителната история на човек, който казва, че ще спре двигателя на света — и го прави. Със страхотния си замисъл, със спиращото дъха напрежение, „Атлас изправи рамене“ не прилича на никоя друга книга, която сте чели. Това е криминална история, но не за убийството на човешкото тяло, а за убийството — и възкресението — на човешкия дух. Главните герои на романа, индустриалците Дагни Тагарт и Ханк Риърдън, имат куража да управляват бизнеса си въпреки налаганите от държавата регулации и ограничения, въпреки атаките и хулите от страна на интелектуалци и политици, въпреки укорите, че експлоатират хората. И докато останалите индустриалци загадъчно изчезват, а икономиката колабира, Дагни и Риърдън научават значението на рационалния морал. С ненадмината фантазия и спиращо дъха напрежение „Атлас изправи рамене“ ще ви потопи в един имагинерен свят — светът на победилия социализъм, в който обществото и стопанството бавно колабират вследствие на изчезването на основните двигатели на прогреса — хората на разума, новаторите. Само през първата половина на 2009 г. от тази най-популярна след Библията книга в Съединените щати бяха продадени 300 000 екземпляра

Третата част на опус-магнума на Айн Ранд е озаглавена „А е А“ и символизира онова, което тя като един от най-влиятелните философи на XX век нарича „закон за тъждеството“. Тук всички привидни противоречия са открити и разрешени от Дагни Тагарт и Ханк Риърдън; Дагни открива любовта на живота си; Джон Голт произнася знаменитата си тричасова реч по радиото; Атлантите се присъединяват към неговата стачка, произнасяйки: „КЪЛНА СЕ В ЖИВОТА СИ И В ЛЮБОВТА СИ КЪМ НЕГО, ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ЖИВЕЯ ЗАРАДИ ДРУГ ЧОВЕК, НИТО ЩЕ ИСКАМ ДРУГ ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ ЗАРАДИ МЕН“. Умиращият свят възкръсва. „Атлас изправи рамене“ не е пророчество за неизбежно унищожение; той е манифест за начина, по който можем да го избегнем, ако се променим. Романът „Атлас изправи рамене“ е структуриран в три основни части, всяка от които се състои от десет глави. Частите и главите имат заглавия, които са носители на няколко пласта от значения. Всяка една от трите части е наречена по законите на логиката на Аристотел. Първата част е озаглавена „Не им противоречи“ и съответно първата третина от книгата сблъсква двама отлични бизнесмени, Дагни Тагарт и Ханк Риърдън — а с тях и читателя — с поредица от привидни противоречия и парадокси, без видими логични решения. Втората част, озаглавена „Дали-или“, се фокусира върху борбата на Дагни Тагарт да разреши една дилема: дали да продължи битката за спасяване на бизнеса си или да се откаже. Третата част носи заглавието „А е А“ и символизира онова, което Ранд нарича „закон за тъждеството“ и тук всички привидни противоречия биват открити и разрешени от Дагни и Риърдън, а с тях — и за читателя. Разказът се води основно от гледната точка на Дагни, красива и невероятно компетентна жена, оперативен директор на най-голямата железопътна компания в страната — „Тагарт трансконтинентал“. Основната сюжетна линия описва опитите на Дагни да разбере причината за на пръв поглед необяснимото рухване на железопътната й компания и на индустриалната цивилизация, и едновременно с това упоритото, отчаяно търсене на двама непознати мъже. Единият е изобретателят на изоставен двигател, който е толкова революционен, че би могъл да промени света; другият е мистериозна фигура, който като някакъв извратен Хамелински свирач сякаш нарочно се е посветил на това да отнема от обществото най-способните му и талантливи хора; невидим унищожител, който, както смята тя, „източва мозъците на света“

Изкуството е избирателно пресъздаване на действителността в зависимост от метафизичните ценностни съждения на един творец. То е гласът на неговото усещане за живота. Това, което романтиците внасят в изкуството, е върховенството на ценностите, елемент, който е отсъствал в закостенелите, сухи, направени от трета и четвърта ръка (и също така трето - и четвърторазредни) повторения на копирането на формули на класицистите