Свят без глад, без болести, без война, без страдание. Човечеството е постигнало всичко това и дори е победило смъртта. Сега Косачите са единствените, които могат да слагат край на живота и са длъжни да го правят, за да държат размера на населението под контрол. Цитра и Роуан са избрани за ученици на Косач Фарадей — роля, която никой от тях не е желал. На тях им се налага да овладеят „изкуството“ по отнемане на живот със знанието, че ако се провалят, това означава самите те да се простят с живота си. Само единият от двамата в крайна сметка може да стане Косач и залогът се вдига допълнително от това, че избраният трябва да ликвидира конкурента си. Оказва се обаче, че обучението им е не толкова свързано с овладяване на различните методи за убиване, колкото с откриване на житейска философия, която да им помогне да приемат съдбата си. Нийл Шустърман създава свят, който на пръв поглед изглежда съвършен, но не след дълго утопията неусетно се превръща в дистопия

Разбиранията за морал на Роуан и Цитра се разминават драстично, що се отнася до упражняване професията на Косач, а това прави отношенията им сложни. Бурята не може да се меси в делата на Форума на Косачите. Може единствено да наблюдава… А онова, което вижда, не ѝ харесва. Изтекла е година, откакто Роуан упражнява дейността си неофициално. През това време се е превърнал в градска легенда, взел е закона в свои ръце и екзекутира корумпирани Косачи, като ги унищожава с огън. За него се шепне из целия континент. Цитра в ролята си на Косач Анастасия подхожда към Прибирането със състрадание и открито се противопоставя на идеалите на „новия ред“. Но когато животът ѝ е заплашен и методите ѝ са оспорени, става ясно, че не всички са отворени към промяната. Ще се намеси ли Бурята? Или просто ще наблюдава как този идеален свят започва да се разпада?