Същността на беседата е разговорът, при който детето е освободено от претенцията да отговаря вярно и е свободно да създава хипотези, които често граничат с фантазията. Търсейки аргументи за тях, то попада в игрова ситуация — най-типичната за възрастта му. В своята „Граматика на фантазията“ Джани Родари много точно определя това взаимодействие: „Възрастният играе «с него» и «заради него», играе, за да стимулира неговата способност да изобретява, за да го въоръжи с нови похвати, които ще употреби, когато играе самичко. Въобще играе, за да го научи да играе. И докато играят разговарят…“

Световноизвестният детски писател Джани Родари (1929–1980) винаги е смятал, че фантазията, особено детската, е като необятна страна, населена с причудливи същества, където всичко е възможно. Достатъчно е само смело да отвориш вратата, която води към нея, и да влезеш, и той убедително го доказва с десетките си творби, сред които „Приключенията на Лукчо“, „Летящата торта“, „Приказки по телефона“, спечелили сърцата на деца и възрастни по всички краища на света. Джелсомино тръгва по света да търси щастието си. Така попада в чудновата страна, където лъжците и мошениците са на почит, а честните хора — в затвора

Приказна повест