Хотел „Панорама“ се намира на едно от най-красивите места в света, но Джак Торънс, съпругата му Уенди и техният петгодишен син Дани са на път да се сблъскат с нещо много повече от природната красота... Достигнал дъното, провалил се като съпруг и като баща, останал без работа и без пари, Джак Торънс се хваща за последния шанс в живота си да поправи всичко, което вече е развалил. Той и семейството му се преместват в хотел „Панорама“, където Джак е нает като зимен пазач. Работата му предлага много свободно време, през което мъжът е решен да се сближи със сина си Дани, да оправи взаимоотношенията със съпругата си Уенди и в същото време да довърши пиесата, която пише. Всичко върви по план до момента, в който от най-затънтените кътчета на „Панорама“ – хотел с ужасна история – се събужда нещо зло, което е привлечено от сина на Джак и Уенди – петгодишния Дани, който притежава „сиянието“. Ще бъде ли дарбата на детето достатъчна, за да спаси него и майка му от поддалия се на зловещото влияние Джак, или злото, което обитава хотела, ще засияе за пореден път... „В края на септември 1974 година, със съпругата ми Таби прекарахме една нощ в гранд хотел „Стенли“ в Естес Парк. Както се оказа впоследствие, бяхме единствените гости, а на следващия ден щяха да затварят комплекса за през зимата. Докато се скитах из коридорите на това място, си помислих, че вероятно би било перфектно – да не кажа архетипно – за призрачна история. Същата нощ сънувах тригодишния ни син да бяга по коридорите, да се оглежда зад гърба си с ококорени очи и да пищи. Преследваше го противопожарен маркуч. Стреснах се в съня си и се събудих. Целият бях облян в пот, на сантиметър от падане от леглото. Станах, запалих си цигара, седнах в стола, който гледаше към Скалистите планини, и докато цигарата ми привърши, в ума ми трайно се оформи скелета на книгата.“ - Стивън Кинг

Хотел "Панорама отдавна е изравнен със земята. Малкият Дани Торънс, който вижда оживели мъртъвци, вече е пораснал. Уви, кошмарът от миналото е загнезден в главата му и Дан пие, за да го забрави. И без да се усети, тръгва по стъпките на баща си: бавно, но сигурно се плъзга по наклонената плоскост на пълната деградация. Докато провидението (дали само то?) го отвежда в градче в Ню Хемпшир. Той започва да посещава сбирките на Анонимни алкохолици и си намира работа в местния хоспис. Там необичайната му дарба — озарението, доскоро потискана от алкохола, се връща: Дан помага на възрастните пациенти спокойно да прекрачат в отвъдното и скоро всички започват да го наричат доктор Сън. Същевременно той получава телепатични съобщения от Абра — момиче, чието озарение е дори по-силно от неговото. Абра е набелязана от „Верни на възела“ — зли свръхестествени същества, гладни дяволи, които се хранят с еманацията на жертвите си. От съвсем малка тя несъзнателно търси контакт с Дан, сякаш интуитивно осъзнава, че само той ще й помогне да оцелее, когато настъпи моментът да се противопостави на гладните дяволи. И този път Стивън Кинг не изневерява на себе си и поднася на читателите роман, който ще ги държи на нокти до последната страница