В Париж през шейсетте години едно дванайсетгодишно еврейче се сприятелява със стария бакалин арабин от улица "Бльо". Но привидността мами. Господин Ибрахим, бакалинът, не е арабин, улицата не е синя, а момчето може би не е еврейче... "Благодарение на намесата на господин Ибрахим светът на възрастните се беше пропукал и вече не ми издигаше онази гладка стена, в която се блъсвах преди, а една ръка се протягаше през пукнатината..." ключови думи: класика

Всяка нощ Симон сънува един и същи сън, ключът за който му дава една загадъчна жена: той е превъплъщение на чичото на Миларепа, прочутия тибетски отшелник от XI век, който изпитвал към племенника си неизкоренима омраза. За да излезе от кръговрата на прережданията, Симон трябва да разкаже историята на двамата мъже, като се идентифицира с тях до такава степен, че да слее тяхната самоличност със своята. Но къде започва сънят и къде свършва действителността? В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето възприятие за нея? „Онова, което може да ни разплаче, е мисълта, че всички същества могат да бъдат Буда, но не го знаят и умират в болка и без идеал. Ако за това плачеш, то трябва да плачеш неспирно ден и нощ…“ „Бях разбрал, че да повтаряш заклинанията, не служи за нищо, само усилието създава благоденствие. Бях разбрал, че доброто изисква повече усилия, отколкото злото. Бях разбрал и че тялото ми е несигурна лодка, ако го натоваря с престъпления потъва, а ако я олекотя, като практикувам отделяне от света, щедрост и забрава на себе си, тя ме отвежда до вярното пристанище. Най-сетне, бях разбрал, че преди не съм бил човек, а само двукрако, леко окосмено и с членоразделна реч, а човечността се яви пред мен в края на пътя. Тя беше далеч, като мишена. Дали някога щях да успея да стана човек?“

Скъпи господин Балзан, Никога не пиша, защото знам правописа, но ми липсва поетичност. А ми трябва много поетичност, за да изразя значението, което имате за мен. Всъщност ви дължа живота си. Без вас досега да съм се самоубила двайсет пъти. Животът е дал всичко на писателя Балтазар Балзан и нищо на четирийсетгодишната средностатистическа жена Одет Тулмонд — и въпреки това щастливата е тя. Има една мечта — да се срещне с любимия писател и да му изрази искреното си признание за жизнения оптимизъм, който черпи от неговите книги. Случайната им среща ще преобърне живота на всеки от тях… Впрочем, идеята за разказа и филма Одет Тулмонд (2007) Шмит е взел от реално преживяна от него случка в собствения му творчески живот, когато възхитена от него читателка му подарява плик с кичозно плюшено сърце, но и с простичко писмо, което дълбоко го трогва… Харесваме жените, защото те… идват в обкова на незнайно каква загадка, и спираме да ги харесваме, щом спрат да ни интригуват. Те смятат, че мъжете ги привлича само онова между крака им? Грешка — мъжете биват привличани повече от романтичната им страна, отколкото от половия им орган. Доказателство ли искате? Когато хората се отчуждават, то е по-скоро заради дните, отколкото заради нощите. Прекараните в… разговори под ослепителното слънце дни помрачават аурата на дадена жена повече от нощите, в които двамата са се преливали един в друг. Често на Фабио му се искаше да каже на женската половина: запазете нощите и… изхвърлете дните, така ще задържите мъжете за по-дълго… Осемте разказа за осем жени са всъщност осем любовни истории — разтърсващи и раняващи. От дребната продавачка до безжалостната милиардерка, от разочарованата жена около трийсетте до загадъчната босонога принцеса, като се мине през двулични съпруги, любовници и майки, болни по своите дъщери — Ерик-Еманюел Шмит създава една незабравима галерия от образи на жени, които с нежност следва в техния лов за щастие. Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса Нощта на семейство Балон (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата „Молиер“. Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. Elle. Освен със спектаклите по негови произведения, в България Шмит стана популярен благодарение на публикуваните от издателство „Леге Артис“ романи: Евангелие според Пилат и тетралогията „Кръговрат на незримото“, включваща: Оскар и розовата дама/ Господин Ибрахим и цветята на Корана/ Миларепа/Синът на Ной

"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен." Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето. Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от тъговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджиййки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо?

В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, „розовата дама“, която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващи герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда… „Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза… Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим…“

Ами ако животът е само сън? Ами ако облаците, птичките, земята и другите хора са само видения на нашия ум? Един философ изследовател случайно открива съществуването на ексцентрика Гаспар Лангенхарт, който защитавал тази "егоистична" философия в парижките салони на XVIII век, а после създал школа, в която последователите му заедно с него повтаряли, че съществуват само те и че светът е само тяхна измислица. Заинтригуван, изследователят тръгва по следите му, които се появяват и изчезват като в конспирация. Изследването го води от Париж до Амстердам, но най-вече навътре в самия себе си, там, където разумът пропада в невъобразими световъртежи. Защото ако светът е само сън, всеки от нас е негов автор, тоест Бог... Неслучайно талантът, смелостта и интелектът на Ерик-Еманюел Шмит са отличени с награда за този първи негов роман, защото това е рядко модерна творба, която едновременно изненадва, тревожи и запленява

„Синът на Ной“, посветена на юдаизма, е част от една поредица, озаглавена от Ерик-Еманюел Шмит „Кръговратът на незримото“. В основата на „Миларепа“, е будизмът, на „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ — суфизмът, а на „Оскар и розовата дама“ — християнството. Хората правят зло един другиму и Господ не се бърка в това. Той е създал хората свободни. Т.е. ние страдаме и се смеем независимо от качествата и недостатъците си… Господ не се бърка в нашите дела. — Искате да кажете, че каквото и да става, на Господ му е все тая? — Искам да кажа, че каквото и да става, Господ си е свършил работата. Сега е наш ред. Сами отговаряме за себе си. 1942 г. Жозеф е на седем години. Той е разделен от семейството си и приютен от отец Понс, обикновен и праведен човек, който спасява не само човешки живот. Но какво се опитва да съхрани той като някакъв Ной, в този застрашен от потопа на насилието свят? Кратък и разтърсващ роман от поредицата на „Господин Ибрахим“ и „Оскар и розовата дама“, които превърнаха Ерик-Еманюел Шмит в един от най-четените в света френски романисти. В Йерусалим, институтът „Яд вашем“ реши да присъжда наградата „Праведник на народите“ на онези, които по време на нацизма и терора бяха въплъщавали най-доброто от човешката природа и бяха спасявали евреи с опасност за живота си. Отец Понс получи титлата Праведник през декември 1983 година. Той така и не научи, току-що бе починал… Тази сутрин Руди и аз се поразтъпкахме по пътеките в гората, която в Израел носи неговото име и съдържа двеста седемдесет и едно дървета, които символизират двеста седемдесет и едно спасени деца… Ерик-Еманюел Шмит е един от най-успешните съвременни френски драматурзи, носител на наградата „Молиер“. Повечето негови пиеси са поставяни в чужбина, много от тях и в България. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Известен е и с романите си „Сектата на егоистите“ и „Евангелие според Пилат“, приети горещо от критиката и отличени с награди, сред които и Голямата награда за театър и за цялостно творчество на френската академия и Голямата награда на читателките на сп. „Elle“ („Тя“). Горещ прием сред читателите имат и публикуваните от издателство „Леге Артис“ книги: „Евангелие според Пилат“ както и тетралогията „Оскар“/ „Господин Ибрахим“/ „Миларепа“, четвъртата от които е „Синът на Ной“