Людмила Евгениевна Улицка — писателка и сценаристка, е родена в Башкирия през 1943 г. Първите й публикации датират от края на 80-те години, но името й нашумява след излизането на повестта „Сонечка“ (1992), за която е отличена с престижни литературни награди в Италия и Франция. Романът й „Казусът Кукоцки“ е награден през 2001 г. с най-престижната руска литературна премия „Букър“. Книгите й са преведени на повече от 20 езика. Критиката определя творбите й като „проза на нюансите“ и я сравнява с Чехов. Людмила Улицка разкрива с изключителна деликатност човешката психология, вълнуват я проблемите на общуването, безкористната любов, излъганите чувства, тягостната самота и търсеното уединение. Биолог-генетик по образование, тя сякаш пренася съвършената оптическа апаратура в литературния си свят и внимателно проучва човека и вътрешния му живот. На предно място в ценностната й система стои умението да се радваш на живота и в разочарованието, дарбата да откриваш щастието и в нещастието. Литературният й принцип е: без трупове и униние