Замисълът на романа „Деветдесет и трета година“ възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата „Френската революция“ на Луи Блан, „Историята на Робеспиер“ на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така „Мемоарите“ на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и „Писма за произхода на Шуанската война“ на Ж. Дюшмен-Десеко. Започнал да пише романа на 16 декември 1872 г., Юго го завършил на 9 юни 1873 г. Първото издание излязло през 1874 г

Най-широка популярност Виктор Юго дължи на своите романи. „Парижката света Богородица“ и „Клетниците“ принадлежат към най-много превежданите и преиздавани книги от XIX век до днес. Те са както романтически, така и социални романи, изградени с неповторим колорит върху конкретен исторически фон и завладяващи читателя с послание за дълбока човечност. В основата им живее характерната за Юго тема за възхода на светлината, за извечния антагонизъм между силите на мрака и светлината, между доброто и злото. Всички романи на Юго представят категоричната увереност на твореца, че цялото човечество постепенно и непоколебимо възхожда към светлината, че всички същества се чувствуват привлечени от лъчите на тази светлина и че няма кътче в света, в което тя да не може да проникне